Това означава, че на 3 юни 2031 г. физическо лице за първи път ще може да се позове на изтичането на давността, за да бъде погасено задължението му на това основание.

Както е известно, нормата беше приета още миналата година, но законодателят определи, че ще влезе в сила 6 месеца по-късно. Тя беше придружена от преходна разпоредба, която предвиждаше различни моменти, от които ще започне да тече давността за заварените задължения.

Скоро след обнародването на промените в ЗЗД Висшият адвокатски съвет сезира Конституционния съд (КС) и той отмени специалните правила за действието на абсолютната давност за заварените случаи. КС беше категоричен, че това е недопустимо обратно действие на закона, с което се посяга на вече придобити права. И подчерта, че в Конституцията няма забрана материалният гражданскоправен закон да има обратно действие, но то не трябва да засяга основни права, като правото на собственост (повече за решението на КС виж тук).

Решението на КС влезе в сила и така абсолютната давност започна да тече за всички задължения на физически лица от днес, а не от по-ранен момент. Тя няма да се прилага служебно и за да се погаси вземането, ще трябва длъжникът да се позове на нея. Освен това, ако той изпълни след изтичането на давността, няма право да иска обратно платеното, дори и в момента на плащането да не е знаел, че тя е изтекла.

За разлика от общата давност, абсолютната по чл. 112 ЗЗД не се прекъсва. Тя обаче не се прилага, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

В закона са предвидени и осем вида вземания, за които тя няма да се прилага, т.е. те няма да се погасяват дори и да са изтекли 10 години. Те за тези:

  • от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по ЗЗД
  • за непозволено увреждане
  • за неоснователно обогатяване
  • за издръжка
  • за трудово възнаграждение
  • за обезщетения по Кодекса на труда
  • по повод приватизационна сделка
  • по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Има и седем случая, в които абсолютната давност, подобно на общата (по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД) не тече – докато трае съдебният процес за вземането, както и между деца и родители, или настойници и попечители, между съпрузи и срещу управители (всички хипотези на чл. 115 ЗЗД).

Дали, макар и вече влязла в сила, разпоредбата на чл. 112 ЗЗД въобще ще бъде приложена, е в ръцете на бъдещите законодатели, както и на Конституционния съд. Както е известно, водещи юристи са застъпвали позицията, че абсолютната давност няма място в частното право. В този смисъл следва да се припомнят становището на проф. Ангел Калайджиев до КС (виж тук), както и специалната му статия за „Лекс“ (виж тук). Ето как проф. Калайджиев обоснова виждането си, че чл. 112 ЗЗД е противоконституционен: „Институтът на абсолютната давност е познат на различни клонове на публичното право, като целта му е погасяване на неблагоприятни за частните лица последици в отношенията им с държавата и други публичноправни субекти след изтичане на определен срок. Той не се прилага за частноправните отношения, тъй като частноправните субекти, за разлика от държавата и останалите публичноправни субекти, са равнопоставени, поради което разполагат с ограничени възможности за принудително упражняване на своите права. Абсолютната давност няма функциите на давността – доколкото последиците ѝ не зависят от активността на кредитора, тя не го стимулира към упражняване на своите субективни права, не съдейства за ускоряване на оборота и е без значение за доказването в гражданския процес. Институтът на абсолютната давност не следва да е приложим за частноправните отношения и поради твърде късите давностни срокове, които нашето право урежда(за разлика от други правни системи)“.