ВКС: УГОВОРКАТА АДВОКАТ ДА ВЪРНЕ ВЕЧЕ ПЛАТЕН ХОНОРАР, ПРИ ЛОШ ЗА КЛИЕНТА МУ РЕЗУЛТАТ ОТ ДЕЛОТО, НЕ Е НИЩОЖНА

Уоворка адвокат да върне вече платен хонорар, при неблагоприятен за клиента му резултат от делото, не е нищожна, тя ще е такава само ако го оставя изцяло без възнаграждение или сумата е под задължителния минимум. Това заяви Върховният касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото по въпрос, по който до момента няма практика (пълния текст на решението виж тук) и осъди адвокат да върне на клиента си 50 000 лв.

Да обещаеш да върнеш всичко

През 2014 г. адвокат от Плевен поема делото на фирма, която вече го е загубила на втора инстанция. В договора за правна защита и съдействие е записано, че 7 дни след подписването му ще му бъдат платени 18 000 лв., а месец след това още 18 000 лв. На тези общо 36 000 лв. страните са изчислили минималното адвокатско възнаграждение.

Освен това е договорен и резултативен хонорар от 50 000 лв. Той е платен на адвоката авансово в деня на подписването на договора.

В него той и фирмата са направили уговорка, че ако ВКС потвърди неблагоприятното за дружеството решение или върне делото на предходната инстанция, адвокатът трябва да върне всички получени от него суми – т.е. общо 86 000 лв.

ВКС потвърдил неблагоприятното за клиента решение, но адвокатът не върнал парите. Фирмата цедира вземането си и друга завежда дело срещу адвоката за парите.

Съдиите във Велико Търново: Клауза за връщане на хонорара е нищожна

И окръжният, и апелативният съд във Велико Търново отхвърлят иска на фирмата, като приемат, че клаузата адвокатът да върне платеното му възнаграждение е нищожна.

Първите две инстанции изтъкват, че тя противоречи на Закона за адвокатурата. Той (в чл.36 ал.1) регламентира, че „адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд“. Освен това законът посочва, че размерът му се определя в договора с клиента и трябва да е справедлив и обоснован, и да не пада под минимума, определен от Висшия адвокатски съвет. Допустимо е възнаграждението да се уговори в абсолютна сума или като процент върху определен интерес с оглед изхода на делото.

Апелативният съд изтъква, че никой не твърди, че адвокатът не е изпълнил задълженията си по договора. „По договор за процесуално представителство с адвокат възнаграждение се дължи винаги съгласно чл.36 ал.1 от ЗЗД и това е изключение от общото правило на чл.286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи, само когато е уговорено. Възможността за уговаряне на резултативно адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 ал.4 от ЗА, не изключва правото на довереника да получи възнаграждение за своя труд, което правило е въведено в чл.36 ал.1 от ЗА“, пише той в решението си.

И подчертава, че единствената хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение е, когато делото бъде прекратено по негова вина без възможност да продължи (чл.35 ал.4 от ЗА).

Според ВТАС Законът за адвокатурата не предвижда никакви други имуществени последици, свързани с намаляване, връщане или неплащане на възнаграждение на адвоката, при различните форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задължението му.

Позицията на ВКС

Върховните съдии Татяна Върбанова (председател на състава), Боян Балевски (докладчик) и Петя Хорозва допускат делото за разглеждане само по отношение на резултативния хонорар от 50 000 лв., за да отговорят на въпроса нищожна ли е клауза в договор за правна защита и съдействие, в която самият адвокат е поел задължение за връщане, при определени условия, на предварително платено, но уговореното с оглед изхода по спора, по смисъла на чл.36 ал.4 ЗА, възнаграждение. Те изтъкват, че по него липсва практика и се налага тълкувателна дейност.

Преди да даде отговора си съставът на ВКС подчертава, че чл. 36 ал. 4 от ЗА предвижда, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.

„Следователно, законодателят изрично предвижда принципно валидността на уговорка в договор за правна защита и съдействие, в която част от общия размер на възнаграждението на довереника по такъв договор да се дължи с оглед изхода по спора – т.е. в зависимост от крайния резултат. Подобна уговорка не влиза в противоречие с нормата в чл.36 ал.1 ЗА, уреждаща императивно правото на възнаграждение на адвоката за своя труд и следователно не се явява нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД като противоречаща на закона“, заявяват върховните съдии.

Те посочват, че нищожна ще е уговорка за възнаграждение с оглед изхода по спора, при която адвокатът, в случай на неблагоприятен за неговия доверител изход, поема да извършва дейност по процесуално представителство изцяло без възнаграждение или например: в размер по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет минимален размер за съответния вид работа.

„Всяко друго ограничаване на начина на заплащане на възнаграждението, което не следва от императивните разпоредби на закона и добрите нрави, би било в несъответствие със свободата на договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД“, заключават Върбанова, Балевски и Хорозова.

Те посочват, че в договора си адвокатът и фирмата предвидливо са разделили дължимия хонорар – в една клауза е минималният от 36 000 лв., а в друга – резултативният от 50 000 лв. И констатират, че за разлика от първата сума, втората не е декларирана от адвоката пред данъчните.

Така върховните съдии го осъждат да върне на фирмата 50 000 лв., както и да ѝ плати 6000 лв. разноски за трите инстанции, на които е водила дело срещу него.

Източник: news.lex.bg