ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ Е ВИНОВЕН ЗА ПРОВАЛЯНЕТО НА “ЮЖЕН ПОТОК” И ПОПРЕЧИ БЪЛГАРИЯ ДА СТАНЕ ГАЗОВ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЦЕНТЪР

Васил Василев е дългогодишен журналист; международен кореспондент; бизнесмен

Евроизборите помогнаха да се разкрие една от мистериите на прехода - кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС? 

И загадъчният КОЙ, въпрос, който толкова години вълнува медии и народ, се оказа не друг, а бившият лидер на БСП и настоящ шеф на ПЕС Сергей Станишев. 

Това разкри вчера бившият вицепремиер и настоящ член на ръководството на БСП Костадин Паскалев. Станишев се оказа човекът, решил че Делян Пеевски е най-способната и почтена личност, достойна да обхване в ръцете си националната сигурност на България. 

Депутатът Пеевски трябва да му е бил предложен от Лютви Местан, тогава лидер на ДПС, с когото бяха коалиционни партньори и се целуваха по площадите. 

Дълги години Станишев се криеше и не признаваше, че е отговорен за назначението. Никога не намери смелост да поеме отговорност. Остави Орешарски на топа на устата да се гъне и да увърта кой е автора на предложението. По същия начин, по който, сега става ясно, го е накарал и да спре “Южен поток”. 

Разкритието за Пеевски ни помага да си представим развитието на събитията, довели до злощастния отказ от газопровода. 

Признанието на Паскалев потвърждава, че всъщност Орешарски е бил само оръдие в ръцете на Станишев, който пък изглежда е бил манипулиран от Местан, който, от своя страна, следва нарежданията на Анкара. 

Или, по-просто казано, България е изпълнявала неща, които Турция иска. 

Планът Пеевски да стане шеф на ДАНС е нищо в сравнение с големия удар, който Турция замисля и който е реализиран при Станишев. А смисълът на този удар е, че ако се намери схема, при която София да се откаже от “Южен поток”, Русия няма да има друг изход освен да предложи газопровода през Черно море на Турция. После той може да мине през България или през Гърция за Централна и Южна Европа, Русия пак ще си продава газа, но кранчето ще бъде в турски ръце. 

Проектът, станал по-късно известен като “Турски поток”, дава такива колосални стратегически, икономически, политически и финансови предимства на Турция, че било лудост тя да не се опита да го привлече за себе си. 

Нейната опитна дипломация, обиграните ѝ служби, активното ѝ ръководство не биха пропуснали златната възможност, която се очертава. Още повече, че в такъв случай не България ще продава руски газ на Турция, а ще го купува от нея. Турция, а не България ще бъде разпределител на газовите потоци.Европа и Русия ще са свързани чрез Турция, не чрез България. Трябва само българското ръководство да склони.И главният удар се насочва към София. Тогава на власт е правителството на БСП, контролирано от Станишев, който е в най-топли отношения с коалиционния си партньор Лютви Местан, смятан за особено важен агент за влияние в България. Станишев слуша Местан, съобразява се с него и очевидно може да му се въздейства. 

Предполагаме, че Анкара разработва плана и Местан указва на Станишев какво трябва да направи. Турция, по онова време още в чудесни отношения с Вашингтон и Брюксел, организира заблуждаващи маневри. Те не трябва да създадат впечатлението, че София е приела турската схема, а че тя действа под натиска на Съединените щати и Европейския съюз, че те, а не българското правителство искат блокиране на “Южен поток”. Така негодуванието в България от спирането на проекта ще бъде насочено не към властта, а към виртуалното и недостижимо международно положение.В Европа се появяват статии и изявления срещу българо-руския проект - нещо, което лесно се организира с нищожни за мащаба на проекта пари. 

Развръзката настъпва с посещението на трима американски сенатори, включително Джон Маккейн на 8 юни 2014 г. Най-вероятно те са били помолени от Турция да поискат спиране на българо-руския газов проект, още повече, че това съвпада с американските интереси. И те го правят. И Орешарски незабавно приема.Не иска консултации с министрите и депутатите, не се допитва до парламента, не се съветва с другата страна по договора. Обявява еднолично спирането на “Южния поток”.Решава сам, за минути съдбовен за държавата въпрос. Казва СТОП. България пропада в безизходицата.

Пред обществеността главният виновник за спирането на проекта е премиерът. Но нека видим нещата в дълбочина.

Немислимо е за такъв, решаващ, съдбовен за икономиката, финансите и енергийната ни сигурност проблем, Орешарски да не е искал разрешението на своя началник Станишев. Абсурдно е да е решил въпроса на своя глава. Дори да беше така, Станишев можеше да го изгони и да пререши въпроса.Не го направи. Очевидно защото, както в случая Пеевски, ТОЙ е бил в основата на решението, той го е подготвил, той е дал нареждането, но е решил да остане зад кулисите, скрит и безмълвен и като в случая Пеевски-ДАНС е насочил негодуванието и възмущението към премиера Пламен Орешарски. Знаел е много добре, че този, който вземе решението за спиране на проекта, подписва политическата си смъртна присъда. И нищо чудно именно заради това спиране, може би подготвяно много по-отрано, Станишев не е искал да стане отново министър-председател, въпреки, че спечели изборите, а е предложил за стола своя довереник Орешарски. Просто е знаел какво ще му се случи. И малко по-късно, месец и нещо след отказа от “Южен поток”, Орешарски подаде оставка. Станишев остана целият в бяло.

А ролята на Борисов около краха на Южен поток е само поддържаща. Тя се изкарва на сцената когато може да му донесе някакви дребни политически изгоди. 

По всичко личи, че основната причина за провалянето както на проекта “Южен поток”, така и на превръщането на България в основен газоразпределителен център на Балканите и в Централна и Южна Европа се оказва Сергей Дмитриевич Станишев. 

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ