1069 лева са необходими, за да може един работещ човек да се издържа. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представяне на наблюденията на потребителските цени и заплата за издръжка, предаде репортер на БГНЕС.
"За двама възрастни с едно дете до 14 г. са необходими 1925 лв., което означава че двамата работещи трябва да получават чисто по 962 лв.", посочи той.
Зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова посочи, че наблюдаваната от тях потребителска кошница включва 479 стоки, като хранителните стоки са 162, а нехранителните 317 и различното тук е, че не се включва алкохолът и тютюнът.
Иванова обясни, че 1069 лв. нетно са необходими на работещо лице през месец юни, за да може да покрие разходите си, но подчерта, че тази сума е достатъчна, ако лицето живее в собствено жилище и живее само.
„През месец юни абсолютният размер на заплата за издръжка нараства с 22 лв. в сравнение с декември 2020 г., близо 2,2%. Хранителните стоки нарастват с 3%, а нехранителните с 1,7%“, посочи тя и уточни, че хранителните стоки имат основен принос за нарастване на общата заплата за издръжка и добави, че от началото на годината има увеличение на цените на горивата.
Тя каза, че очаква през следващите месеци да има нарастване на цените на хранителните и нехранителни стоки и то ще е в резултат на новите цени на природния газ, на електроенергията и топлоенергията от 1 юли, като в края на годината се очаква поскъпване около 3-4 % на годишна база на заплатата на издръжка.
От думите на президента на КНСБ стана ясно, че средната работна заплата за страната вече е преминала 1500 лв., но въпреки това има дълбоки регионални различия и даде за пример Видин, където тя е два пъти по-ниска, а в София с около 300-400 лв.
„2/3 от българските работници и служители получават доход, който е под средната работна заплата за страната“, посочи Димитров.
В отговор на въпрос на БГНЕС президентът на синдиката заяви, че заради директивата на Европа работодателите ще бъдат принудени да вдигнат заплатите и те да се доближат или да станат европейски. Според него единственият вариант работещи и работодатели да са доволни преминава през колективното трудово договаряне и добави, че действието на директивата трябва да стане факт в пет годишен период и по силата й ще трябва да се постигне 70% покритие на хора, работещи по КТД и уточни, че сега това покритие е 30%.
Той коментира още, че регионалните различия трябва да се намаляват, а не задълбочават, тъй като те влошават начина на живот. Димитров обяви, че във времето на кризата сивият сектор в хотелиерството и ресторантьорството, изразяващ се в това работник да бъде осигуряван на по-малка сума, а реално да получава повече, намалява и това се дължи на постигнатите договорености.
От думите му стана ясно още, че КНСБ имат предложение за данъчна реформа и тя е 15-15-15 необлагаем минимум и според него това ще доведе до по-малко данъци сумарно, които плащат всички.
"Никой няма да изгуби от нашата реформа, защото високодоходните групи имат склонност към по-високо потребление. Когато им падне косвеният данък, ще бъдат склонни да потребяват повече с парите, които сме им оставили в джоба, така че няма да загубим от това, че ще им вземем някой друг лев от тази 15% ставка, над 2500 лв.", посочи той.
Според него всички подоходни групи получават видими ефекти в размер на съответната минимална работна заплата и необрлагаем минимум в нея. Единственото увеличение, което се обсъжда, касае въвеждането на минимален глобален корпоративен данък, който ще засегне първо корпорациите, а след това всички компании и предложението там е той да бъде в размер на 15%. /БГНЕС