„Съюзът на транспортните синдикати, тази напълно излишна, паразитна структура била обявила, че "съмнителни НПО-та" създавали напрежение сред служителите на градския транспорт, иначе всичко било наред. Никога не съм бил привърженик на синдикалната дейност, но поне в други държави виждаме истинска защита на правата на работниците. У нас, синдикатите са се превърнали в брокери на социална стабилност, обикновено обслужващи силните на деня“, това пише в профила си във Фейсбук един от създателите на Спаси София Борис Бонев.
„Да се върнем на транспортните синдикати - ръководят се от Екатерина Йорданова, бивша стюардеса, която освен това е и председател на комисията по транспорт в СОС. Същата тази жена на една от първите ни срещи твърдеше, че се чувствала "изнасилена" от нашите коментари и с комунистически плам, обясняваше че нямаме право да говорим лошо за "нейния лидер". Освен да обслужва интересите на ГЕРБ, нейната организация друго не прави. И това е нормално, защото ако синдикатите повдигнат темата за лошите условия за труд ще трябва да се търси и отговорност, а такава носи именно г-жа Йорданова. Иначе, жената си е свикнала да работи в условия на конфликт на интереси - хем ръководи транспорта, хем отговаря за синдикалната дейност; хем ръководи синдикатите, хем назначава собствената си дъщеря на ръководни позиции в младежката синдикална организация. Поредната нагла калинка без морал и скрупули.
Искам едно нещо да бъде пределно ясно - каквито и опити за замитане под килима да направят така наречените синдикати, това няма да спре натрупването на напрежение. Мога само да се надявам, че то ще избухне със страшна сила и то скоро. София от десетилетия не е имала истинска транспортна стачка. А тогава, поредният мит на върхушката за това, колко много правят ще рухне с гръм и трясък. Водачите от градския транспорт заслужават много по-добри условия за труд, защото ежедневно отговорят за живота и здравето на стотици хиляди пътници. Надяваме се да имат смелостта и отговорността да си ги поискат и извоюват. Така всички ще спечелим!“, пише Бонев.