НИКОЛА ФИЛИПОВ: ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА Е ПО-МАЛКО ДЪРЖАВА И ПОВЕЧЕ СВОБОДЕН ПАЗАР 

Никола Филипов, икономист, част от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), говори пред 5GMеdia.

Г-н Филипов, върнахте се след 4-дневен престой в Лондон - град, в който сте учили и който познавате. Какво Ви впечатли по отношение на анти-ковид мерките и бихте ли направили сравнение с положението в България? В Обединеното кралство няма "зелен сертификат", но във Франция се изисква...

Да, ситуацията във Великобритания е изключително любопитна. Там хората извървяха целия път за борба с коронавируса "като по учебник". 

За дълъг период от време имаше истински локдаун, който беше съпътстван с активна ваксинация на населението. Това трябваше да доведе до връщане към нормалността. 

Това, което видях, наистина наподобява "нормалност". След, като пристигнах в Англия, никъде не ми изискаха "зелен сертификат", или да нося маска. 

Въпреки всичко това, ръстът на заразените беше сериозен и властите обсъждаха „План Б" за борба срещу коронавируса, което включва: връщане на задължителното носене на маските на закрито и влизането в заведенията само със "зелен сертификат". 

Не коментирам здравни теми, по които нямам необходимите познания, но това което видях от първа ръка е, че хората бяха изключително негативно настроени към връщането на всякакви ограничителни мерки. 

Във Великобритания сега се обсъжда намаляване на ДДС за някои стоки от първа необходимост. По време на световната икономическа криза през 2007-2008 г., правителството на Гордън Браун понижи ставката на ДДС с 2% пункта. В България нищо подобно не се прави, изобщо няма въведена система на гъвкави ставки. Това проблем ли е, според Вас и може ли да се промени наличието на единна ставка? 

Намаляването на данъчните ставки не само не е проблем, а дори е позитивна и дясна икономическа политика, която директно намалява сивия сектор и повишава постъпленията от ДДС. 

В началото на ковид-кризата в България беше въведена подобна антикризисна мярка за ресторантьорския сектор. Тогава ДДС беше намален на 9% и всички видяхме чисто емпирично, че това доведе до сериозен ръст в данъчните приходи и то насред пандемия и икономическа криза. 

Приходите от ДДС са основно перо в структурата на приходите на българския държавен бюджет и поради тази причина всякакво намаление на данъчната тежест трябва да бъде акомпанирано от съответно намаляване, или оптимизиране на бюджетни разходи, за да не се формира бюджетен дефицит, който да покачи държавния дълг или да повиши данъците в бъдеще. 

Като финансист, какво е Вашето мнение - как българският бизнес ще успее да преодолее ударите от ковид-кризата, повишената многократно цена на тока и повсеместното поскъпване? Какво би следвало да стори държавата?

Българският бизнес ясно показа, че е изключително устойчив на политически и икономически кризи, така че аз съм оптимист за него. 

Генезисът на инфлационните процеси винаги се корени в действията на правителствата и на централните банки. 

От една страна, имаме изключително експанзивна монетарна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) в последните години, която се засили експоненциално по време на ковид-пандемията. 

В същото време, имаме и изключително експанзивна фискална политика на националните привтелства, които наляха огромни ресурси в европейската икономика в началото на ковид-кризата. 

Комбинацията на тези два фактора реално доведе до инфлацията, на която ставаме свидетели в момента; единственият начин тя да намалее е държавите да ограничат публичните си разходи, а ЕЦБ да прекрати експанзивната си монетарна политика. 

В противен случай нищо добро не очаква както европейската, така и българската икономика. 

Ситуацията в енергийния сектор и ръстът в цените на енергийните ресурси е сходна. Към факторите, изброени по-горе, можем да добавим изключително тежките регулации и ценови контроли от страна на държавите. Виждате и „Зелената сделка' какви тежки последствия ще окаже на европейската икономика. И тук единственият път за излизане от кризата е по-малко държава и повече свободен пазар. 

Във Великобритания, веднага след 50%-то поскъпване на газта за битови нужди, бяха въведени компенсации за пенсионери и социално слаби. В България нищо подобно не се случва. Защо, според Вас? И какво е справедливо да се направи?

Един от ключовите факторите, които покачиха инфлацията, са именно тези директни плащания към бизнеса и домакинствата по време на ковид-кризата. Това решение на Великобритания може да звучи много добре на прима виста, но реално то е популистко и целѝ да се изгаси пожара с бензин. 

Тоест, в средносрочен и дългосрочен аспект ще създаде повече проблеми, отколкото решава. 

Това, че в България все още подобно нещо не се случва, е по-скоро положително, защото тези пари за енергийна помощ ще трябва да дойдат под формата на увеличени данъци в бъдеще, или от акумулирането на нов дълг - като и двете опции са изключително вредни за една икономика. 

Хитът на деня е коалиция "Продължаваме промяната". Дали сте успели да видите предизборната им програма и какво мислите за нея?

За съжаление нямах време да прочета този литературен„шедьовър". Аз самият се отнасям с големи резерви към тази политическа формация, защото поне към момента не виждам абсолютно никаква конкретика, а едни общи красиви приказки и хвърлянето на някакви цифри в публичното пространство, които нямат нищо общо с обективната реалност.

Интервю на Соня Колтуклиева