ПОРЕДЕН СЛУЧАЙ ЖЕСТОКА АГРЕСИЯ МЕЖДУ МЛАДЕЖИ

За поредния случай на агресия между деца съобщава Денислава Ангелова в писмо до 5GMedia.

Ето какво пише тя: 

Уважаеми медии, 

Името ми е Денислава Ангелова, живуща в град Елин Пелин, тел. +359 877 322 607. 

Пиша ви по повод изключително тежкото състояние на брат ми Кристиян Ангелов, който е жертва на младежка агресия, нанесена с особена жестокост от 5-6 младежа на неговата възраст (между 20 и 25 години). 

Случаят е от само преди дни, когато на 07.01.22г. в късните часове, брат ми Кристиян си устройва среща с един от извършителите на побоя, чиято среща е с цел да уредят техните приятелски взаимоотношения. Тя се състояла на паркинга на денонощния магазин в град Елин Пелин, намиращ се зад храм „Свети Николай Чудотворец". На въпросната среща е възникнал спор по повод едно от момичетата, която е приятелка на брат ми и е имала отношения с един от биячите. Според проведения разговор по телефона от 13 секунди преди заветната среща, брат ми Кристиян се е разбрал с биячът да се видят, като целта е била да няма конфликт и причина за конфликт между страните. По данни на брат ми Кристиян, става въпрос за бутане по рамото на един от биячите (от негова страна), след което същият е почнал да го бие, което навярно е провокирало останалите момчета, участващи в боя, да излязат от денонощния магазин и от един от спрелите на паркига автомобили, които са се намирали зад храм „Свети Николай Чудотворец" в град Елин Пелин и да преминат и те към бой с тежки за здравето на брат ми последствия. 

Искам да уточня, че на въпросната среща, брат ми е бил със свой близък приятел, който е и един от свидетелите на проявата на агресия от тези 5-6 човека. 

Побоят е бил до припадък и дори това не е укротило извършителите на това тежко физическо насилие, като те са продължили да нанасят удари след това върху моят брат – Кристиян. Част от присъствалите на събитието момчета са държали неговият приятел настрана, без да му дадат възможността да се намеси и да окаже помощ на моя брат Кристиян. 

Брат ми е оставен в особено тежко състояние, без никой от биячите да му окаже първа помощ, като след нанесените особено тежки телесни повреди, те просто са казали на неговия приятел да си го цитирам – „събирай си го и го махай от тука" и напуснали мястото. 

След това брат ми получава първа помощ от своя приятел, както и местни очевидци, които се свързаха с нашето семейство. След това беше отведен в Спешна медицинска помощ, където след направения оглед, лекарите констатират, че брат ми Кристиян е с черепно-мозъчна травма, носът му е счупен и има счупена скула. Предстои му операция, но към момента медицинските лица се опасяват, че извършена към настоящия момент, може да влоши и без това лошото състояние на моя брат Кристиян. По цялото му тяло също имало следи от други удари, както и кръвонасядания. След побоя брат ми е с образувал се тромб в мозъка, защото е с наследствено заболяване тромбофлебит и два инсулта зад гърба си. Заболяване поради, което той винаги се е предпазвал от конфликти и побоища и никога до сега не е участвал в такива! 

Пиша това, след като лицата, участващи в побоя са предадени в полицията, предстоят разпити и работа по казуса от органите на МВР. 

Пиша това като родител на две деца и като сестра, която не може да повярва до каква проява на агресия стигат днешните младежи. 

Пиша това с особена мъка в душата си, с желание за повече правда по случая. С желание за по-добри закони. 

С какви наказания ще се отърват младежите, които насмалко не убиха брат ми – не зная. 

До кога закони ще има само за едни, но другите ще бъдат необезпокоявани заради „връзки" или „заради слава" – също не зная. 

В крайна сметка изводът, който мога да си направя от тази ситуация е, че днес е моят брат, но утре може да бъде някое друго дете, а на мястото не моето, а нечие друго семейство. 

Какво да кажа за биячите – не зная. И къде е съвестта в това да продължиш да нанасяш удари върху човек, който вече е припаднал от предишните? 

И разберете ме правилно – тук не става въпрос за спор, който е предизвикал удар или два, а за човек в особено тежко състояние, чието състояние може да коства и неговия живот. 

А колко това е морално правилно, до кога ще се позволява и кога участниците (или съучастниците) ще бъдат наказани по силата на Българското законодателство, оставям на вашата съвест, доблест и съвестта, и доблестта на нашите политици.