ВАС: РЕШЕНИЕТО НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РАЗШИРЕН СПИСЪК ПО "МАГНИТСКИ" Е НИЩОЖНО

Решението на служебното правителство за създаване на т. нар. разширен списък по „Магнитски“ е нищожно. Това постанови Върховният административен съд (ВАС) в решения по две дела на включени в списъка – майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева и свързаното с Васил Божков „Интернюз 98“ ООД, пише Lex.bg. 

Както е известно, на 2 юни 2021 г. Министерството на финансите на САЩ, прилагайки глобалния закон „Магнитски“, вкара в черен списък за корупция избягалия в Дубай обвиняем бизнесмен Васил Божков, Делян Пеевски и тогавашния зам.-шеф на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков.

Два дни след това – на 4 юни 2021 г., служебното правителство прие Решение № 441 за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица. С него беше създадена постоянна работна група с участието на представители на министерствата на вътрешните работи и на  финансите, на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Националната агенция за приходите. На тази работна група беше възложено в спешен порядък „да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ“ 

Този разширен списък по „Магнитски“ (актуалния му вид виж тук) предизвика лавина от дела на засегнати – в момента във ВАС те са 62. Както „Лекс“ писа, с решение на ВАС от списъка вече бяха извадени братята Цветомир и Боян Найденов и баща им Стефан, които бяха попаднали в него, въпреки че бяха прекратили всякаква свързаност в Васил Божков и по техни сигнали започнаха десетките разследвания срещу него (повече виж тук и тук).

Още от постановяването му РМС 441 е обект на коментари и критики от юристите, тъй като е неясно дори дали представлява нормативен, или индивидуален административен акт (за двете тези виж тук). Впоследствие състав на ВАС прие, че то е индивидуален административен акт и жалбата срещу него спира изпълнението му (виж тук).

Днес в две свои решения ВАС обяви за нищожни съществените точки 1, 3 и 6 от РМС 441 – за създавнаето на списъка и на работната група, която да го поддържа. А за точки 3, 4 и 5 се приема, че имат характер на вътрешно служебен акт, който не подлежи на обжалване. С тях се дават указания списъкът да се публикува на сайтовете на МФ и НАП, ДАНС да следи за свързаност и министърът на финансите да отговаря за дейността на работната група.

По делото на Ирена Кръстева се е произнесъл състав с председател Мирослав Мирчев и членове Росица Драганова и Христо Койчев (докладчик). А по това на „Интернюз 98“ върховните съдии Мариника Чернева (председател на състава и докладчик), Теодор Петков и Таня Дамянова.

„Върховните съдии приемат, че актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146,  т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на Република България, на национален закон, или на международен договор, ратифициран от страната ни“, посочиха от ВАС в съобщение за постановените решения.

И двата състава приемат: „Глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице. Поради тази причина законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на Република България“.

В решенията се припомня, че този проблем е бил предмет на разглеждане и от ЕС. Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.

„Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите – членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС“, изтъква ВАС.

В решенията се сочи, че освен при липса на компетентност, РМС 441 е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците, на не им е предоставена никаква информация.

„Актът на МС и последващо изготвените списъци към него не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците. Няма и процедура за изслушване на засегнатите. Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че МС е информирал жалбоподателите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки“, заявява съдът.

И следвайки подхода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C‑402/05 P и C‑415/05 P) двата състава на ВАС считат, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза.

Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания.

Решенията и по двете дела могат да бъдат обжалвани.