Много често за избор си мислим в контекста "или-или". Но най-трудният е избор, е когато няма "или". Просто ти се налага, просто няма друг начин - дето се вика - единствен избор. Е кое му е избора?
Налага ти се всеки ден да ставаш, да вършиш едни неща, да си тук и сега. Да си "на линия", да си "деен", да си. Просто да си.
И няма "или".
Докато в един момент това "или" се появява в живота ти... Но то не се появява като избор, а като насилствено решение.
Един ден просто не можеш да станеш, да вършиш онези неща и колкото и да искаш, не можеш да си тук и сега.
Минаваш през серия от въпроси и чувства - първо е очудване - как е възможно, какво ми има, как да вчера тичах, а днес не мога да стана?
След това е вина - чувстваш се гузен пред света и очакванията му, чувстваш, че предаваш близките си (колеги, дете, родители, приятели..) Това с вината отнема доста време...
Следва срам, отричане на състоянието.
Правиш няколко опита да си деен като преди и рухваш.
Започват и физически несгоди, които са последният зов на тялото за почивка...
После следва дълъг, самотен, тъмен период на осъзнаване и приемане. Много специалисти наричат този момент депресия, но аз го наричам осъзнаване на грешките си, учене от тях и време за себе си. За онова свое "аз", което ти не си избирал дълго време, не си слушал нуждите и желанията му, защото "единственият" ти избор е бил друг.
Депресията не е време за сълзи и нещастие, както се смята.
Това е време за нищоправене. Не защото така трябва, а защото само така можеш... Нищоправенето е голям лукс в днешно време. Нищоправене в контекста на капитализма, в който живеем. Нищо, което да носи приход, е нищоправене днес.
Ето ме и мен в този период.
Аз... онази жена, която можеше 100 неща..
Дни наред не можех, просто НЕ МОЖЕХ да отворя телефон, компютър за да поддържам социалните ни мрежи. Не можех да мисля, да пиша, да съм на линия, да съм.
Дори изгубих желание за правене на сладкиши. Да пусна реклама, да направя нещо, което би донесло приход беше нещо толкова трудно и непосилно, че самата мисъл ме уморяваше! Когато си собственик на бизнес, твоята основна задача е именно това - да намираш наични за заплати, наеми, сметки, печалба... Но не можех. Имаше и вина. Но тя не помага.
Ако не си го минал, нямаш идея колко силно са вързани ръцете ти и каква нечувана умора и нежелание за мисловна дейност могат да съществуват без "явна" причина.
Депресията е време и на осъзнаване на грешките - най-трудната във всяко отнощение 2021 за мен беше критична. Едва изчаках да свърши и рухнах.
Цялата година бе белязана от ужасни събития в личен и професионален план и всички тях посрещах гордо с думите " ще се справя". И се справих. И после - ей ме на...
Вече над месец не правя нищо... Нищо в онзи смисъл.
Започнах да плета, да чета дълги романи, да шия, да гледам цветя. Прекарвам умишлено много време с детето си и най-близките си, приемам - ПРИЕМАМ факта, че в момента аз се съвземам. Не се обвинявам за това, че няколко месеца ще са на минус. Приемам, че лекувам съзнанието си от свръх стрес. Не се обвинявам, че не действам и че отсъствието ми е критично...
....
Всичко е баланс, нали? Той си идва естествено в живота ни, но тези огромни амплитуди са крайно изтощителни и грешни.
Нужен ни е баланс в ежедневнието. А не на годишна база.
Вярвам, че жените и особено майките, трябва да работим по-малко, защото ние сме по-крехки и емоционални; имаме нужда от творчество, от работа с ръце, от време за себе си, от време с децата си. Иначе се губим. И се разболяваме...И рухваме.
Пиша всичко това със сълзи в очите.
Защото знам колко много, много жени нямат избор. Нали така?
Докато изборът сам не дойде при тях...