Българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., са нараснали с 5,7 на сто, пише в редовния доклад на компанията за кредитно застраховане "Кофас", предава БТА.
Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги за доставка са сред факторите, които ще доведат до по-висок процент несъстоятелност през 2022 година, предупреждават експертите в доклада.
Те посочват, че тенденциите в областта на несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са подложени на различни икономически условия, едно от най-значимите от които са мерките от правителствата за подпомагане на дружествата по време на пандемията. През 2020 г. растежът в региона спадна с 4 процента след пропорционално увеличение от 4 процента през 2019 г. Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ отбелязаха рецесии, вариращи от минус 8,1 на сто в Хърватия до минус 0,1 на сто в Литва. Въпреки това бизнес несъстоятелността в икономиките от региона е намаляла през 2020 г. благодарение на мащабните мерки за подпомагане. Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на сто и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).
Броят на българските предприятията, обявили несъстоятелност, продължи да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г. Експертите обаче очакват увеличение на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката.
Секторите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15,50 на сто), строителство и недвижими имоти (14,15 на сто), неспециализирана търговия (10,66 на сто), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50 на сто), облекла (6,59 на сто). Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.
Същевременно се наблюдават и сектори, които бележат устойчиво развитие въпреки ковид вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите, с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0,19 на сто), телекомуникационни услуги (0,19 на сто), електрически домакински уреди (0,39 на сто), инструменти за измерване и прецизност (0,39 на сто), алкохолни напитки (0,39 на сто), пише в доклада.