ЕК НИ ВЪРНА СТРАТЕГИЧЕСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО С 405 КОМЕНТАРИ И ЗАБЕЛЕЖКИ 

Европейската комисия върна Стратегическия план за развитие на земеделието на България с 405 коментари и забележки.

Голяма част от критиките на ЕК можеха да бъдат избегнати, ако Министерството на земеделието беше взело под внимание препоръките на природозащитните организации. Комисията критикува плана за липса на ясни цели за опазване на околната среда и адаптация към климатичните промени, както и за неясни критерии относно разпределението на субсидиите. Планът в този вид е поредната пропусната възможност за България да бъдат подкрепяни именно земеделските производители, които най-много заслужават подкрепа - онези, които наистина произвеждат и развиват устойчиво селско стопанство, а не парите да достигат до обичайните кръгове от фирми и да служат не за развитие на земеделието, а на субсидиевъдството.

От стратегическия план зависи за какво ще се инвестират европейски пари в българските ферми от 1 януари 2023 г. нататък и дали инвестициите ще достигнат до средни и малки стопанства и ще са насочени към новите европейски цели, свързани с намаляване на пестицидите, подпомагане на биоразнообразието и други природосъобразни мерки, очертани от Европейската зелена сделка.

Две години след започването на планирането Европейската комисия (ЕК) постави незадоволителна оценка.

ЕК очаква цялостна преработка на плана, като се започне от самия SWOT анализ, на който се гради целия план, както и преразглеждане на тежестта на приоритетните нужди, които са идентифицирани вследствие от SWOT анализа. В сферата на специфичните цели за адаптация към климатичните промени и устойчиво управление на природните ресурси се изисква от България поставяне на по-амбициозни цели и изобщо поставяне на цели, защото са пропуснати и липсват. ЕК няколко пъти подчертава нуждата от повишаване на стойностите на индикаторите за резултат, като например индикатора за резултат Устойчиво ползване на водата е със стойност едва 0,65%. Чест коментар от страна на ЕК е и кой точно индикатор за резултат би трябвало да се ползва в отделните интервенции, което показва нежелание за разбиране от българска страна на индикаторите за резултат.

По отношение на екосхемите (старите зелените директни плащания, част от I-ви стълб) и агроекологичните интервенции ЕК настоява за ясно описание на принципите и метода на изчисляване на ставките за плащане на площ към земеделците, които да са удостоверени от независим орган. ЕК е описала неколкократно вероятността за поява на объркване у земеделските производители от неясно описани Стандарти за добро земеделско и екологично състояние, които от своя страна са задължителни условия за Схемата за единно плащане на площ.

Източник: Дневник