СИМЕОН КОЛЕВ С ПИСМО ДО ВАСИЛ ЛЕВСКИ: ТЕЗИ, КОИТО МРЪНКАТ ПОД ПОРТРЕТИТЕ ТИ, СА ЗАБРАВИЛИ ТВОИТЕ ЗАВЕТИ

Здравей, недостижими ми Апостоле, 

Сещам се за теб не само в деня на страшното ти бесило. Чествам те, когато си се родил и те празнувам, че си съществувал.

Пиша да ти кажа как е Отечеството. Добре е. Свободно и независимо е. Сега сме три пъти повече българи от дните след Освобождението и два пъти повече от дните след Съединението. Откакто ти тръгна към вечността „народа бавно и полека порасте с няколко века“. Имаше въстание, имаше Освободителна война. Не бяхме сами. Помогнаха ни, но и ние бяхме на висотата на събитията. Знамената ни бяха високо вдигнати и юнаците бяха лъвове. После ентусиазмът утихна. Както всеки път, когато една цел е постигната. Понякога оставаше в сянка, но никога не те забравихме. И по-важното, Левски, не забравихме заветите ти.

Не слушай тези, които ти хленчат под трезвия поглед, който строго ни гледа от паметниците и портретите. Те могат само да мрънкат и точно те са забравили твоите завети. Съмняват се в себе си, съмняват се какво са направили и знаят, че не са направили нищо и ни карат всички да се съмняваме в себе си. Карат ни да се чувстваме недостойни за теб. Че сме от една семка и че не ти отиваме.

Извоювахме се, възвисихме се. Съединихме се, защитихме си Съединението. Знаеш ли колко бяхме добри!? Не можеш да си представиш. Бяхме млади колкото теб, даже и по-млади. Без опит, но с ентусиазъм и дисциплина устояхме и победихме. Извоювахме Независимост. Знаеш ли, колко бяхме добри !? Бяхме умни, далновидни, спокойни, прагматични. Не дадохме нито една жертва. Станахме напълно независимо царство. Като това, за което си чел от Паисий.

После дойдоха войните. За малко години имаше много геройство и много глупост. Младите държави не са застраховани нито от едното, нито от другото. Не беше най-славният ни час. Имахме катастрофи, загубихме земя, но останахме независими и продължихме, Апостоле. Продължихме. Бяхме „равни на другите европейски народи“. После си върнахме земята, която бяхме загубили през войните. Знаеш ли колко бяхме добри!? Умни, търпеливи, дипломатични, изчакахме часа си и се възползвахме. Не дадохме жертви, Апостоле. Нямаше опълчение. Бяхме много прагматични. Щеше да се гордееш с нас. Не загубихме повече земя.

Продължихме. Правихме грешни избори, но никой не е абониран да прави само правилни избори. Всяка независима държава има право на своите избори, дори когато са грешни и всеки избор има последствия, пред които се изправяхме. Още свикваме, че независимостта на Отечеството има цена. Трябва да мислим за всичко, трябва да правим избори и да понасяме последствията от тези избори, трябва да отговаряме за себе си. Понякога ни се иска някой друг да носи нашата отговорност и някой друг да свърши работата ни. Но се събуждаме от този унес. И се хващаме за работа. Едни мрънкат, други не. И при теб е било така, нали. Винаги е така.

И ето ни сега. „Равни на другите европейски народи“. Не можеш да си представиш, колко лесно можем да пътуваме и да виждаме какво са направили съседите и другите европейци. Виждаме и бързаме да го направим и за Отечеството. Понякога го правим по-добре, понякога различно, понякога не се справяме. И започваме нещо друго.

С комшиите сме добре. По-скоро прилично. Със сърбите сме в неутрален мир, не си пречим. Те идват да почиват у нас, ние ходим да пием ракия у тях. С румънците сме добре. Дели ни една река и ни събират два моста. Търгуваме с тях, равни сме им. С гърците също сме добре. Даже много добре. Имаме много работа с тях, северна Гърция е като България, често ходим там. С македонците не сме много добре. Не знаят кои са, какви са, в тях има много опълчение и агресия. Млада държава са. За малко години ще проявят много глупост, дано има и много геройство. Засега представят глупостта за геройство, ама нали ти казах, Апостоле, млада държава са. С турците сме добре. Тия дни много и незаслужено пострадаха. Ние първи им се притекохме на помощ. Комшии са. Транспортните самолети на българските въоръжение сили навлязоха в тяхното пространство, а те ги чакаха с нетърпение и благодарност. Представяш ли си... Едва ли. За теб са били османски врагове. Но ние продължихме заради теб и заради себе си и с много от враговете си станахме приятели. Защото нищо не е завинаги.

И ей ни на. Живеем по-дълго и имаме повече време за повече добри дела. Ако не добри, поне дела. Понякога сме по-силни с думите, но така и не станахме съвършени. Нямаше да ни обичаш съвършени. Съвършеният не се страхува, не проявява безстрашие, не кърви. Сега стоим. Кървим. Вървим. Пътят ни не нито толкова страшен, нито толкова славен и кървенето ни не е смъртоносно. Само житейско е. Гледаме си Отечеството, строим го, развиваме го. Не оцеляваме. Живеем. Гледаме си децата, плащаме си данъците. По-високи са от твоите, да знаеш. Но така сме приели. Независимостта на Отечеството има цена. Построили сме паметници в много държави, на които пише твоето име. Да попитат и да им кажем. Да им покажем, да не забравим. 

Постигнали сме твоите идеали. И сме отговорили на най-високите ти критерии. Ако се питаш: Народе ???? Тук сме, Апостоле. Ние сме твоята Нация.

Автор: Симеон Колев, "Труд"