ЗА ТЪРГОВЦИТЕ НА ГЛАСОВЕ ГОДИНАТА ЩЕ Е ХАРНА И ХОНОРАРНА!

За търговците на гласове годината е добра, защото в нея ще ходим до урните два пъти – първо за Европейски парламент, после – за местни избори. Любопитно е да знаем колко е цената на едно депутатско място например. Това коментира журналистката и водеща Жени Марчева в предаването "Тази събота"- бТв. Тя разисква с политолога Стойчо Стойчев купуването на гласове като финансово измерение. Престъпването на закона и морала по време на избори вече е практика, която видимо не впечатлява никого в България, въпреки медийното говорене за обратното - и на политици и на избиратели. Стойчо Стойчев, автор на книгата „Контролираният и купен вот като инструмент за завладяване на държавата от организираните престъпни мрежи”, е направил емпирично изследване за цената на едно депутатско място и ножицата в сумите, в зависимост от тежестта на партията или личността, за която се "пазаруват" гласове.

В коментар на изявление на финансовия министър Владислав Горанов, че "бащите на някои млади кандидати от листите ще трябва по-дълбоко да се бръкнат при по-висок праг за пренареждане на листите", политологът каза: „По-проблемното е, че не само богатите бащи могат да си купят депутатско място, но и престъпните организации”

Стойчев е за по-висок преференциален праг, защото "в български условия каквато и демократична практика да се въведе, тя винаги бива побългарявана и се използва за не толкова добри цели". По данни от емпирично изследване на Стойчев за периода 2015 – 2017 г. на местните избори са купени 240 000 гласа, на парламентарните – малко над 180 000, а на президентските – 225 000, като най-предлаганата на сума на местните е 30 лв., на президентските - 50 лв., а на парламентарните – 40 лв.

„Не можем да твърдим, че това е точната сума, има плюс/минус някаква грешка. Виждаме е, че на местни избори е най-голям интересът към купуването на гласове, защото с малък брой гласове можеш да спечелиш мандати. Например в една община като Бургас с малка инвестиция от около 7 000 – 8 000 лв. можеш да вкараш човек в общинския съвет, а след това си даваш сметка този човек в какви решения участва и какви бюджети разпределя”, обясни Стойчев.

Той предупреди, че в по-малки общини само с 5 – 6 гласа човек може да пренареди цялата листа и да влезе в общинския съвет и след това да гласува бюджета, обществени поръчки и т.н.