ЗАЩО ШЕФЪТ НА БНБ Е С ПО-ВИСОКА ЗАПЛАТА ОТ ПРЕЗИДЕНТА?

От справка на КПКОНПИ за имуществените декларации на властимащите за миналата година стана ясно, че управителят на БНБ получава по-висока запалата от президента на Република България. Това обаче не е всичко - ако миналата година месечната заплата на Димитър Радев е била 15 368 лева на месец, то през 2019 той получава 16 849 лева месечно. Това става възможно след като шефовете на Българската народна банка (БНБ) гласуваха да си повишат заплатите с близо 10% от 1 януари тази година, защото сегашните им възнаграждения изоставали от пазарните нива. Бюджетът на БНБ бе представен в края на миналата година за сведение в Народното събрание

Бюджетът на БНБ за всяка календарна година се приема от Управителния съвет на БНБ, публикува се в „Държавен вестник“ и се представя на Народното събрание за сведение. Изданието включва още оповестявания на целите и задачите на банката и предвиждания за приходите и разходите през следващата година, както и очакваното изпълнение на бюджета за предходната година.

С по-високи заплати от държавния глава, чието месечно възнаграждение е 11 000 лева, са и тримата подуправители на БНБ Калин Христов, Димитър Костов и Нина Стоянова. През 2018 година са взимали по 13 173 лева месечно, а тази година вече взимат по 14 442 лв., пише „Медиапул“.

Предшественикът на Димитър Радев – Иван Искров е получавал брутно средномесечно възнаграждение за периода юли 2014 - юни 2015 г. в размер на 16 546 лв. Тогавашните подуправители Калин Христов и Димитър Костов са получавали брутно средномесечно възнаграждение 14 983 лв. Възнаграждението включва всички форми на основни и допълнителни възнаграждения преди облагане с данъци.

Припомняме, че на 30 юли 2015 г. Управителният съвет на БНБ прие решение за определяне и оповестяване на възнагражденията на своите членове. Принципите за определяне на възнагражденията и конкретните им размери бяха публикувани на интернет страницата на БНБ.

Според закона за БНБ заплатите в централната банка не може да са по-ниски от средните пазарни нива, за да няма текучество на персонала и БНБ да привлича висококвалифицирани специалисти, а и да е независима.

В доклада си до депутатите БНБ изрично подчертава, че "бюджетът на БНБ се финансира изцяло със собствени ресурси", като под "собствени ресурси" централната банка най-вероятно има предвид международните валутни резерви на страната, които управлява, и всички такси, отчисления, лихви и др., които има право да събира по закон.

С цел да е независима централната банка сама си гласува бюджета, както и възнагражденията на ръководството и персонала. Освен това БНБ не може да бъде проверявана от агенцията за финансова инспекция (например за редовността на обществените поръчки), а само от Сметната палата, отново в името на независимостта.