ТРЪМП: КРИМ ЩЕ ОСТАНЕ РУСКИ, ПОВЕЧЕТО ОТ ОСНОВНИТЕ ТОЧКИ РУСИЯ-УКРАЙНА СА ДОГОВОРЕНИ

Пратеникът на президента на САЩ Доналд Тръмп, Стив Уиткоф, разговаря с руския президент Владимир Путин в продължение на три часа в Москва, съобщава "Ройтерс". Двамата са обсъдили плана на САЩ за прекратяване на войната в Украйна, а Тръмп заяви, че двете страни са "много близо до споразумение", въпреки очевидните различия в позициите си.

След края на срещата на Уиткоф, Тръмп заяви в социалните мрежи, че е бил добър ден за разговори и призова за среща на високо ниво между Киев и Москва, за да се сключи сделка. "Повечето от основните точки са договорени, твърди Тръмп. Спрете кръвопролитията, СЕГА."

Помощникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков, който участва в срещата в петък и запозна репортерите с подробностите, по-рано я определи като конструктивна и много полезна.

"Този ​​разговор позволи на Русия и Съединените щати да сближат допълнително позициите си, не само по отношение на Украйна, но и по редица други международни въпроси, каза той пред репортери. Що се отнася до самата украинска криза, дискусията се фокусира по-специално върху възможността за възобновяване на директните преговори между представители на Руската федерация и Украйна."

Нямаше незабавен коментар от Уиткоф.

Малко преди срещата между Уиткоф и Путин,  Тръмп заяви, че Кримският полуостров, който беше част от Украйна, преди да бъде анексиран от Москва през 2014 г., ще остане в състава на Русия. „Крим ще остане с Русия. И (украинският президент) Зеленски разбира това“, каза Тръмп по време на интервюто.

Американският институт „Робърт Лансинг" за изследване на глобалните заплахи и изучаване на демокрацията е направил подробен анализ на рисковете от признаването на анексията на Крим.

Учените са установили три основни заплахи за международния ред. Като цяло те са убедени, че признаването на анексията на Крим би представлявало „сеизмична промяна във външната политика на САЩ и скъсване с десетилетни правни принципи на защита на териториалната цялост". Наблюдателите от института поясняват: Първо, признаването на анексията на Крим би било стратегически удар по международния правен ред, тъй като това подкопава принципа на териториалната цялост, заложен в международното право, и би отслабило установения след Втората световна война правов ред. Това може да стимулира други авторитарни държави, като например Китай или Турция, към териториален ревизионизъм.

Второ, това би довело до отчуждаване на съюзниците в западния лагер: Украйна би оценила подобна стъпка като измяна, а НАТО и ЕС, особено страните от Западна Европа, биха я възприели като капитулация пред руската агресия.

На трето място идват последствията за вътрешната политика на САЩ. Тази стъпка би провокирала негативни политически реакции и от двете страни, а и би повдигнала въпроса за истинската мотивация на Тръмп, особено във връзка със спекулациите за неговите възможни отдавнашни връзки с Москва, които самият той, впрочем, винаги е отричал.

Така или иначе, предупреждават изследователите, тази стъпка би имала големи последствия и сериозно би подкопала доверието към САЩ по отношение на отстояването на демокрацията и върховенството на закона в целия свят, особено в страните с авторитарни управници.