Marina Vasileva, Фейсбук: Нещо много сериозно и опасно се случва пред очите ни.
Улици вече не са наши.
И ако продължаваме да мълчим, няма и да бъдат.
Всеки ден виждаме едно и също – групи 13-17-годишни хлапета, често облечени в черно, със самочувствие на гангстери, окупират паркове, молове, спирки, трамваи.
Приличат на паравоенни формации – организирани, агресивни, без никакъв страх от последствия.
Те не просто се събират – те тероризират.
За забавление. Пребиват, унижават, гаврят се.
Често – връстници, но всъщност и не подбират много.
И възрастните стават техни жертви.
Вчера, край „Александър Невски“, станах свидетел на нещо, което още не мога да преглътна.
Млад мъж от ромски произход, видимо объркан, с по-нетрадиционен външен вид, вървеше наоколо и говореше по телефона. Изведнъж към него се засилиха 4-5 момчета, на около 14–16 години – гореописаният типаж.
Подвикваха му „изрод“, „чудовище“, „ще те смажем“, "ти кво си бе". Заплашваха го, подгониха го.
Аз се намесих. Опитах се да ги възпра – спокойно, без конфронтация. За кратко помогна, но част от групата насочи подигравките и към мен, и към това, че съм дръзнала да го защитя.
Тези хлапета се чувстват господари. И няма кой да ги спре.
И нека не се лъжем, това не са деца в риск.
Това са деца, превърнати в хищници.
Без ценности.
Без страх.
С телефони за по 2 хиляди лева, вейпове и маратонки от по 500 и нагоре.
Не знаят цената на парите, защото никога не са работили, но пък са с претенции на върховни съдници. Родителите им, често са техни съучастници.
Пазят ги, оправдават ги, лъжат по медиите в стил „той е отличник, много добро дете“.
Ситуацията вчера не беше просто изблик на тийнейджърска глупост.
Това беше показна демонстрация на агресия.
И не е изолиран случай.
Децата започнаха да се страхуват. Избират обиколни маршрути, крият телефони и пари, отказват се от излизане. Родителите също – уплашени, тревожни.
Страхът вече се движи по улиците.
Няма как да се направим, че това не ни засяга.
Това са симптоми на по-сериозна болест – липса на възпитание, на граници, на отговорност.
Страшното е, че докато това се случва, институциите мълчат.
Полицията е изпразнена от съдържание. МВР е жалка сянка, превърната в изборен инструмент. Политиците гледат на тези групи като на бъдещ електорат, не като настоящ проблем.
Затова ги търпят. Затова ги отглеждат.
А ние все така се чудим дали проблемът е реален?
Да, реален е.
И е извън контрол.
Това е социален разпад, културен срив и морална катастрофа.
Това са утрешните престъпни мрежи. Безнаказаното насилие е първото стъпало.
Какво следва - рекет, грабежи, наркотици, убийства, политически чадъри...
Виждали сме го. Познаваме сценария.
И пак си затваряме очите.
Ако не започнем да изискваме спешни действия – ще загубим.
Всички. Ще живеем в страх.
Ще се прибираме наведени.
Ще търпим агресията, защото ни е страх от нея.
И накрая тя ще победи.