СК: Изправи ли се светът пред Трета световна война след мощните удари на Съединените американски щати върху военни обекти на Иран.
ВЧ: Не мисля. Мисля, че кулминацията, безпрецедентната кулминация стана преди стана преди няколко часа, тогава, когато бяха ударени тези три ирански ядрени обекти. Видяхме веднага реакцията на Иран, която нападна Държавата Израел, но не и Съединените американски щати. Те имат много широко представени интереси в Близкия изток, ако щете в Ирак, ако щете в Катар, в Бахрейн… Бахрейн, който е буквално под носа на Иран. Те атакуваха Държавата Израел, така че нещата някак си според мен вървят в едно русло, чиято логическа матрица ни е позната от предварително вече нанесените удари между Израел и между Иран. Бих казал като декларация от Иранското ръководство, като декларация от страна на ръководството на Държавата Израел. Начинът на нанасянето на ударите, виждаме, че това, което направи Тръмп е да елиминира Иранската ядрена програма като Иран е бил информиран предварително, както и Израел естествено, че тези удари ще станат факт, след като буквално вчера, може би до обяд имаше последно предложение от страна на Съединените американски щати към Иран за реализирането на т.нар. консорциум. Т.е. премахването на инсталациите на иранска територия, но в същото време Иран да може да продължи да обогатява уран, но в рамките на сътрудничество с няколко страни от Персийския залив, включително и Турция, включително Саудитска Арабия, включително и Съединените американски щати. Нещо, което не се прие. И това, което ние видяхме като последствия, въобще като удари, като поведение, ако щете като сътрудничество между Държавата Израел и Съединените американски щати, това са неща, които са били отиграни, разиграни с Израел и включително са били предупредени иранците, така че от тук насетне зависи каква ще бъде ескалацията, до колко ще ескалират иранците.
Видяхме буквално преди може би минути приключи една въздушна битка между изстреляните 27 ракети от Иран към Тел Авив и км Хайфа. За съжаление някъде около десетина ракети не са били прихванати, та виждате вече тази ефективност на израелската ПВО система намалява и респективно видяхме и огнените декларации и от Али Хаменей, включително и от Васа Рачи, но такива ги видяхме по същия начин и когато бяха разменени предните удари.
Много зависи и според мен ключът тук е дали Израел ще продължи да нанася удари по ирански цели. Тъй като това, което според мен ще приложат иранците, в момента, в който Израел престане да нанася удари, те ще се върнат на масата на преговори. Просто ще видим буквално каква ще бъде оценката в момента на двете ръководства – на иранското и на израелското. До колко Израел ги удовлетворява това, което се е случило, т.е. унищожаването на ядрената програма на Иран и евентуално дали няма да тръгнат да свалят режима. Нещо, което според мен поне на този етап, поне на този етап, е изключено, тъй като предупрежденията, които са дадени от американците на Иран, те са казали, че тяхната цел не е свалянето на режима, не свалянето на режима, а без помощта на Съединените американски щати няма как да се случат по-радикални действия. А и още нещо – Израел надявам се си дават много добра сметка, че едва ли някой в Иран – ирански гражданин и опозиционери, организации, биха тръгнали да свалят режима в момента, в който имате нанасяне на въздушни удари от чужда държава, особено от израелската авиация. Така че считам, че след първоначалните, бих казал вербални, емоционални реакции, от страна на Иран, аз очаквам може би в следващите дни наистина да се върнат нещата на масата на преговорите, така че да се успокоят в някаква степен. Белег за това, още веднъж искам спомена е, че ударите или целите на иранските ракети са израелски обекти – Хайфа и Тел Авив, а не са американски. Нещо, което бяха заплашвали иранците буквално преди дни.
Мисля, че това е коментарът, който бих могъл да направя сега. Ние ще очакваме да видим може би по-подробни планове, някои детайли ще излязат, тъй като все още е рано да се даде пълна оценка, но нека да кажем: това което имаме като ситуация в момента не се преекспонира, от това, което ние виждахме до този момент в двата предходни размяна на удари между Иран и Израел – като поведение на ръководствата, като поведение на въоръжените сили. Зависи просто как ще бъде преценена обстановката, кой печели и кой губи, но във всички случаи от двете страни очевидно се опитват да докажат пред своето обществено мнение, че те са победители.
СК: Двете страни, имате предвид Иран и Израел или Иран и САЩ?
ВЧ: САЩ са въобще извън всякакъв поглед. Извън всякаква конкуренция. Просто САЩ не би могла да бъде страна по този конфликт, тъй като ако Иран си помисли само да ги удари, това наистина би било края на режима. Говоря за Израел и за Иран. Вече преди говорихме, че Израел имат план минимум, който според мен е изпълнен. Имат и план максимум, който не е изпълнен, става въпрос за свалянето на режима. Но след тази позиция на Вашингтон по отношение на този план максимум, ми се струва че трябва да бъдат, поне на този етап, реалисти, тъй като иранската държава сега, 2025 година, не е тази, която беше 79-та година. Още по-малко Ирак от 82-ра година, когато бяха нанесени ударите и премахната тази опасност за държавата Израел. 2007-ма година бяха нанесени ударите срещу Сирия, видяхте колко по-късно падна сирийския режим. Това са две неща, които са много по-сложни, но така или иначе на този етап, трябва да кажем, че не съществува иранска ядрена програма. Не съществува тази заплаха, която до този момент тормозеше не само Държавата Израел, ако щете създаваше напрежение в Близкия Изток, за съседите. Тъй като подобен тип програма съвсем нормално е да засилва претенциите на съседни държави като Саудитска Арабия, като Турция, те също да поискат своите ядрени програми. Т.е. щеше да се получи една надпревара във въоръжението и то във въоръжаването с ядрени оръжия, нещо което досещате се едва ли някой би подкрепил. Така че, поне на този етап, с днешна дата, в тези ранни часове след нанасянето на ударите са повече от очевидни нещата.