На 1 май отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност. В този ден много страни по света празнуват обществените и икономическите постижения на работническото движение. Това е един от официалните празници в България. Първият опит за честване у нас е през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. Първи май става официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го отбелязва всяка година.
След падането на комунистическия режим през 1989 г. Първи май остава официален и почивен ден, но властите вече не организират масови прояви, както по времето на социализма. Историята на празника е свързана с международното социалистическо движение през XIX век и борбата на работниците за основни социални права. Началото е поставено на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка с участието на над 300 000 работници от цялата страна, настояващи за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.
През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир."
В много страни 1 май се отбелязва с шествия, концерти и други празнични събития. Често на демонстрациите се издигат червени знамена, символ на работническата класа.