Водещият Светослав Иванов: В началото България виждаше Европейската прокуратура като външен гарант срещу безнаказаността, срещу прането на европейски средства и срещу корупцията. Но случаят с прокурор Теодора Георгиева поставя обратния въпрос - може ли самата Европейска прокуратура да стане уязвима за национални зависимости, характерни например за проблемите в българската съдебна система?
ЛК: Да, защото ние в много голяма степен зависим от подкрепата, която получаваме от държавите-членки. И бих казала, че в началото имахме много предизвикателства, но те не са изчезнали и днес. Ще Ви дам пример: Когато Европейската прокуратура започне разследване, имат европейски делегирани прокурори. Разбира се, те са независими от националните власти, както са независими и от европейските институции. Но когато извършват разследвания, те трябва да използват националната полиция, нуждаят се от помощта на Националната агенция по приходите, трябва да работят с митническите служители на съответната държава- членка.
А ние знаем, че ако искате да направите една прокуратура неефективна, просто ѝ отнемате подкрепата. И това е реален проблем за нас, защото искахме да изградим система от полицейски служители, които да работят изключително по дела на Европейската прокуратура. Представете си, че сте полицай, например тук в Люксембург, и имате едновременно дело от националната прокуратура и дело от европейската. Какво бихте направили? Ще се разполовите ли, за да работите и тук, и там? Не.
И сега се връщам към България. Там имахме много предизвикателства, но бих казала, че през годините, въпреки всички трудности, България е една от държавите-членки, които успяха да приемат закон и да създадат структура от полицейски служители, работещи по делата на Европейската прокуратура. И това не е заслуга на един човек или на един министър. Това беше постигнато през последната година и е много добро развитие.
Ако погледнете какво се случва днес в нашия офис в България, ако погледнете статистиката – миналата година те разследваха над 260 случая с предполагаеми щети за 1,7 милиарда евро! Имаха много обвинителни актове и много интересни случаи. Така че в крайна сметка офисът ни е в много добра форма и съм сигурна, че от България ще идват още много интересни дела.
Водещ: Междувременно, отговорихте ли си как е възможно една държава членка да изпрати свой представител в Колегията на Европейската прокуратура, а само няколко години по-късно този представител да бъде отстранен във връзка с разследване за предполагаемо тежко нарушение, докато паралелно твърди, че е бил под натиск от влиятелни политически фигури в България?
ЛК: Нека погледнем към „слона в стаята“. Най-важното тук е да не коментирам текущо разследване. Но е много важно да бъде изяснено погрешното впечатление, което беше създадено и продължава да се подхранва около това разследване . Така че, ако ми позволите, ще изясня това погрешно възприятие.
То е следното: Има европейски прокурор, който се е опитал да направи най-доброто по едно дело и заради това е станал обект на сплашване, кампания по дискредитиране и накрая – на дисциплинарно производство в Европейската прокуратура. Това е внушението.
Каква е реалността? Сега ще Ви кажа каква е реалността.
Миналата година, през март 2025 г., в медиите се появи видеозапис. Видео, в което европейският прокурор от България, госпожа Георгиева, се появява в ситуация, в която, казано съвсем откровено, няма никакво място. В този момент тя призна, че е на видеото. Призна, че това е нейният глас. И между другото, този видеозапис е свързан с начина, по който госпожа Георгиева е била назначена за европейски прокурор. Защото трябва да Ви напомня, че в националното класиране на панела тя беше трета, но впоследствие, след намесата на тогавашното правителство, класирането беше обърнато и тя беше назначена за европейски прокурор.
След това какво се случи? След появата на видеото тя излезе и започна да говори за едно от нашите разследвания.
Водещ: Вие попитахте ли я лично какво се случва, какво представлява това видео?
ЛК: Разбира се, че я попитах! И тя, точно така, призна, че тя е на видеото и че това е нейният глас. А след това какво се случи? Тя даде интервю и говори за едно ключово разследване на Eвропейската прокуратура. Поверително разследване. Тогава започнахме да разглеждаме случая, защото, знаете, това дело се наблюдава от постоянен надзорен състав на Европрокуратурата. И установихме няколко проблема, които доведоха до откриването на дисциплинарно производство.
Между другото, това беше вторият път, в който Колегията разглежда дисциплинарно производство срещу същия европейски прокурор от България. Никога не сме правили това за никой друг. За нея беше втори път. Така че, ако ми позволите, ще обясня малко дисциплинарната процедура, а след това ще отговоря на въпросите Ви.
Първо, предприех всички възможни мерки, абсолютно всички възможни мерки, това разследване с висок обществен интерес да продължи да се води с решителност, с кураж и най-вече – в съответствие със закона.
От този момент нататък имахме двама европейски прокурори от две различни държави-членки, които започнаха да наблюдават работата на европейските делегирани прокурори по това дело, както и по останалите дела в България. Двама прокурори извън България!
Делото беше разпределено на случаен принцип към Колегията, в която имате трима европейски прокурори от други държави-членки, които наблюдават и проверяват всичко, което европейският прокурор е казал в интервюто, както и всичко, което се извършва по разследването. Така че имате петима европейски прокурори от различни държави членки, напълно независими, които проверяват какво се случва по това дело. И това е единственият коментар, който мога да дам по този случай. Така че това внушение, че някой се опитва да направи нещо по делото, отпада.
А сега, какво се случи с дисциплинарното производство? След появата на видеото, разбира се, разговарях с нея. Разбира се, че я попитах. Разбрах, че срещу нея е започнало разследване на национално ниво и от този момент моята роля спря, защото, когато има текущо разследване, не искам да се намесвам.
Разбира се, обменихме известна информация с главния прокурор по онова време, защото научихме от медиите, че е започнало разследване и просто искахме да проверим дали това, което се разследва, е свързано с видеото. Защото, когато прочетете във вестниците, че европейски прокурор е замесен в разследване за корупция, трябва да знаете какво се случва. Това беше единственото, което направихме.
Но вътрешно ние започнахме проверка. Беше създадено отново комисия от трима европейски прокурори от други държави-членки, които разгледаха твърденията за нарушение. Те стигнаха до заключението, че има индикации за извършени нарушения от страна на европейския прокурор от България и след това продължихме административната процедура. Беше сформиран дисциплинарен съвет, в който отново имате петима членове извън Европейската прокуратура – бивши съдии от Европейския съюз плюс още двама европейски прокурори. Те изготвиха доклад, който беше представен пред Колегията на Европейската прокуратура. В Колегията на Европейската прокуратура има 23 европейски прокурори, защото заместникът на българския европейски прокурор не участва в това заседание, именно, за да бъде спазена пълна обективност, плюс европейския главен прокурор. И имате единодушно решение на 24-ма независими прокурори от различни държавни-членки, които стигнаха до извода, че нарушенията, извършени от европейския прокурор от България са толкова сериозни, че поискахме от Съвета, Комисията и Европейския парламент да задействат процедурата по нейното отстраняване. Не искам да правя повече коментари! Но дори, когато един прокурор има добри намерения, не говоря конкретно за този случай, той трябва да спазва процедурата, трябва да спазва закона. Ако не го направи, поставя под риск самата процедура.
Водещ: Разбирам, но имам един въпрос относно тази ситуация. В България този случай има две интерпретации. Първата е, че г-жа Георгиева е нарушила правилата, както Вие обяснявате и сега Вие трябва да почистите къщата си. Втората интерпретация е, че Георгиева е жертва на българската компроматна култура и че това видео е било компромат, целящ именно този ефект – тя да бъде отстранена и атакувана. Това твърдят политици в България. Как различавате двете неща?
ЛК: Отново ще коментирам само това, което е свързано с Европейската прокуратура. Това е погрешно внушение. Аз вече Ви казах какви мерки сме предприели, така че тук няма никакво съмнение, никакво съмнение, че решението се води с максимална решителност, при стриктно прилагане на закона и напълно независимо. Никой не се намесва в това разследване. Това е едната част. Поведение на европейския прокурор, на г-жа Георгиева, преди да бъде назначена, е нещо извън нашата институция, но то засегна Европейската прокуратура. Какво точна се е случило на това видео, тя трябва да обясни, тя трябва да каже какво точно е ставало там, какво е обсъждала. Мога да Ви кажа как изгледа това от гледна точка на Европейската прокуратура. За нас това видео е свързано с начина, по който тя е била назначена тук, защото от трето място тя е била избрана. Другите държави-членки, колегите които са били на първо място, са били назначени, но под натиска на тогавашното правителство в България класирането е било пременено и тя беше назначена. Така че това са различни неща. Какво е направила тя – тя трябва да Ви обясни. Това погрешно внушение, си остава погрешно внушение.
Водещ: Тази ситуация, която споделяте в момента, както и самият случай „Георгиева“, оказаха ли влияние върху разследването за „Чирен“ или върху други текущи разследвания?
ЛК: Няма да коментирам това. Мисля, че казаното от мен е достатъчно. Казах каква е реалността и обясних погрешното внушение, което съществува. Но трябва да направя един коментар за нашия екип в България. Както казах, през последната година нашите прокурори положиха огромни усилия. Те бяха подложени на голям натиск.
Водещ: Точно така.
ЛК: Под огромен натиск заради това погрешно внушение, заради много обвинения в публичното пространство. Преди това имаше и твърдения, че работят по дребни дела и не вършат реална работа. Имахме много предизвикателства, имаше много проблеми, много неща, които трябваше да се преодоляват. Но последната година ми показа, че там имаме много силен екип от изключително отдадени прокурори, които приключиха много интересни дела. Всички тези разследвания се наблюдават от тук, от Люксембург, от европейски прокурори от други държави-членки. През последната година и няколко месеца, след отстраняването на г-жа Георгиева, целият екип в България беше координиран от двама други европейски прокурори и те постигнаха много добри резултати в сравнение с предишния период. И мисля, че за мен е много важно днес да застана зад тях, защото през цялото време ние мълчахме. Имаме задължение да се въздържаме от коментари. Нашият офис в България не се изчерпва само с бившия европейски прокурор Теодора Георгиева, който в момента е отстранен и за когото поискахме да бъде задействана процедура по освобождаване.
Водещ: Имало ли е случаи в България, в които Европейската прокуратура да се е сблъсквала с липса на съдействие, риск от изтичане на информация или дори опити да бъдете възпрепятствани в работата на вашите прокурори?
ЛК: Мога ли да добавя към вашия списък още няколко неща?
Водещ: Да, разбира се.
ЛК: Дезинформация, кампании за сплашване, реално блокиране на наши разследвания, липса на подкрепа от различни институции, затваряне на очите, когато нещо се случва. Да, имали сме всичко това. Имали сме го в България. Виждахме го през последните пет години.
Част от тези проблеми сме срещали и в други държави членки. Да, имахме разследвания. Едно от тях беше точно в моята постоянна камара, защото и аз наблюдавам дела в България.
Водещ: И какво се случи?
ЛК: Ставаше дума за обществена поръчка, свързана с електрически тролейбуси. По това дело вече има обвинителен акт. Полицията трябваше да извърши претърсване в конкретна компания, която по онова време имаше договори с Министерството на вътрешните работи.
Те отидоха на място. Имаше пет или шест офиса. Влязоха в един или два, а в останалите не пожелаха да влязат. Не искаха да извършват претърсванията. Защо — те трябва да обяснят.
В момента, в който европейският делегиран прокурор информира постоянния надзорен състав, аз бях заедно с колегите си и си казахме: „Защо правят това? Какъв е проблемът?“ Поискахме от тогавашния министър на вътрешните работи да започне дисциплинарно производство срещу тези полицаи. Не знам какво се е случило след това, не знам.
Така че виждате — имахме много проблеми през годините. Не става дума за едно конкретно разследване, в което изведнъж са се появили всички тези проблеми. Не. В един или друг момент всички разследвания бяха засегнати от липсата на подкрепа от полицията.
Ще ви дам един пример. Никога, никога не сме имали дела в България за ДДС измами и митнически измами.
Водещ: Какво е вашето обяснение защо?
ЛК: Това е външна граница на Европейския съюз. Не може това да е най-чистата държава в света, най-чистата граница на Европейския съюз. Няма как.
Миналата година обаче нашите колеги от офиса в България участваха в случая „Калипсо“ и много помогнаха на гръцките колеги да идентифицират и разследват тези пет организирани престъпни групи. Те имаха много сериозен принос.
Виждате ли? Така трябва да се подхожда към предизвикателствата. Идентифицираш проблема, намираш решението и работиш по него. И точно това направихме. След всеки проблем, когато виждахме всички тези трудности, аз непрекъснато посещавах България. Имах много срещи с различни министри през годините и в крайна сметка виждаме, че нещата се подобриха. Така трябва да се решават проблемите.
Знаете ли, в този офис има един навик. Всъщност това е мой навик. Когато колегите идват при мен, аз им казвам: „Не идвате при мен с думите: „Лаура, имам проблем“. Идвате при мен с думите: „Лаура, имам проблем и решение.“
Водещ: В такива случаи как реагирате вие? Мислили ли сте си някога да вдигнете телефона, да се обадите на някого, да излезете с публична позиция, да предупредите каква е правилната реакция, когато някой се опитва да саботира работата ви?
ЛК: Да си вършиш работата. Да действаш институционално. Да си вършиш работата. Видяхте ли ме през последната година и половина да давам интервюта в българските медии? Не. Аз предприех мерките, провеждах срещи, изпращах писма, следвах процедурите.
Как би ми помогнало да изляза публично и да се оплаквам: „Имам това разследване и те не искат да извършват претърсванията“? Добре свършено, госпожо Кьовеши. Вероятно щеше да има скандал по вестниците за ден-два и толкова.
Трябва да си вършиш работата. И част от нещата се промениха. Сега вече имаме създадено полицейско звено, което работи по делата на Европейската прокуратура. Това е голям успех за България, защото го няма във всички държави-членки. Разбирате ли? Ето така трябва да се показват резултатите.
Водещ: През 2022 г. в предишното ни интервю ви попитах дали имате доверие на Сарафов и вие отговорихте: „Без коментар“. Нека ви попитам по малко по-различен начин — имахте ли доверие на Сарафов?
ЛК: Бившият временно изпълняващ длъжността главен прокурор?
Водещ: Същият.
ЛК: Да. Аз вярвам в закона, вярвам в процедурите и понякога вярвам на хора, които познавам много добре. Но защо казвам това? Защото работата на Европейската прокуратура, работата на един прокурор, не трябва да зависи от личните отношения. Тя трябва да се основава на закона, на процедурите, на работните механизми.
Моят мандат приключва през ноември. Какво означава това? Че не можете да работите с Европейската прокуратура, защото Кьовеши вече я няма? Не — ще има някой друг, но процедурата ще е същата. Регламентът ще е същият. Начинът, по който институцията се бори с организираната престъпност, ще е същият. Процедурният механизъм ще е същият.
Това е важното. Няма значение дали на лично ниво имам доверие на даден човек или не, но имам очакването, когато европейският главен прокурор разговаря с министъра на вътрешните работи, с министъра на правосъдието, с главния прокурор — без значение как се казват и какви вътрешни проблеми имат — това да бъде институционален разговор и когато вземем решение, то да бъде изпълнено.
За щастие голяма част от проблемите, които трябваше да решавам в България, бяха свързани с Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. Само малка част бяха свързани с главния прокурор.
И трябва да бъда честна — на институционално ниво, когато сме поставяли въпроси, винаги сме намирали партньор, с когото да ги решим. Лично аз мисля, че съм го срещала веднъж или два пъти, но няма значение дали имам доверие на даден човек или не. Аз имах доверие, че прокуратурата на България ще решава проблемите, които съществуват в отношенията ѝ с нас, и мисля, че това е най-важното.
Водещ: Питам ви това, защото знаете колко важно е доверието във Вашата работа. Имало ли е институция в България, на която изобщо да не сте имали доверие през последните пет години?
ЛК: Не бих казала непременно, че не съм имала доверие, защото не знам как да го обясня така, че да бъде разбрано правилно. Както казах, аз подхождам към всичко много институционално. Не приемам нищо лично, но е имало различни ситуации, в които сме имали проблеми.
Например с Министерството на вътрешните работи. Ако двама или трима полицаи не са си свършили работата, означава ли това, че нямам доверие на българската полиция? Не, имам доверие на българската полиция, но също така признавам, че е имало проблеми и ситуации, в които подкрепата, която те оказваха на Европейската прокуратура, не беше достатъчна.
Сега например имаме определени трудности с делата в съдилищата. Понякога виждаме, че някои съдии не познават достатъчно добре начина, по който работи Европейската прокуратура. Трябва ли тогава да кажа, че нямам доверие в българската съдебна система? Да, имам доверие. Има ли проблеми? Да, има. Може би трябва повече да ги ангажираме и повече да обясняваме как работим.
Виждала съм известна резервираност сред съдии в България по отношение на прякото прилагане на европейския регламент. Но не само в България — виждала съм го навсякъде. Означава ли това, че нямам доверие в съдебната система на България? Не, имам доверие.
И знаете ли защо имам доверие в съдебната система?
Водещ: Защо?
ЛК: Защото имам доказателството в лицето на нашите европейски делегирани прокурори, че те могат да бъдат изключително ефективни и много добри. Това не означава, че проблемите не съществуват.
Водещ: Какви гаранции трябва да даде една политическа система или парламентарно мнозинство, защото в момента имаме ново правителство и ново мнозинство, за да бъде изборът на главен прокурор наистина независим? Питам ви не толкова като ръководител на Европейската прокуратура, а като магистрат с огромен опит.
ЛК: Това е трудна задача, която те трябва да изпълнят. Ако ме питате, ще ви кажа, че България има нужда много бързо от главен прокурор. Това е очевидно. От главен прокурор, който е назначен, защото временно изпълняващият длъжността главен прокурор няма същия авторитет. Когато обсъждате нещо с такъв човек, не знаете дали след три месеца или три седмици той още ще бъде там. Но когато имате назначен главен прокурор, знаете, че той има мандат от шест години, пет години – какъвто е предвиден.
Начинът, по който се назначават главните прокурори в Европа, е много различен. В някои държави членки те се избират от парламента, в други — от министрите на правосъдието, а в трети — от Висшия съдебен съвет. Има различни модели. Най-важното е да има човек, който е професионалист и чиято независимост е извън всякакво съмнение.
Водещ: В същото време България оттегли кандидатурите си за нов европейски прокурор заради сериозни дефицити в процедурата, както заяви предишното служебно правителство. Какво трябва да се промени, за да бъде възстановено доверието в тази процедура — в кандидатите или в целия процес?
ЛК: Както вероятно знаете, на 29 юли една трета от европейските прокурори приключват мандатите си. Сред тях е и европейският прокурор от България. Ако ме питате какво е необходимо — необходимо е на 30 юли България вече да има нов европейски прокурор, особено след всичко, което преживяхме през последната година и няколко месеца. Този човек трябва да бъде независим и професионалист. Как точно България ще организира процедурата — това не е моя работа. Мога да ви кажа, че в останалите държави членки процедурите вече приключиха. Ще бъде много неблагоприятно за Европейската прокуратура да няма прокурор от България и този преходен период да продължи.
Новият министър на правосъдието трябва да изясни какво се е случило с процедурата — дали ще започнат нова процедура, дали ще продължат старата или ще измислят нещо различно. Това е тяхна отговорност.