ВСС ОТЛОЖИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА КАТО СЪДИЯ, ЩЕ ИСКА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отложи възстановяването на Теодора Георгиева като съдия в Административен съд София-град.

Преди да вземат решение по въпроса, кадровиците решиха да изискат от Европейската прокуратура преписката във връзка с протеклото там дисциплинарно производство срещу нея и наложеното ѝ наказание. Данните ще послужат за преценка за наличието на етични и нравствени качества на Георгиева, пише "Лекс.бг".

Мандатът на Теодора Георгиева като български европейски прокурор изтече на 28 юли 2026 г. и тя подаде молба да бъде възстановена като съдия в Административен съд София-град, каквато длъжност заемаше преди да бъде избрана за български европрокурор.

Заявлението ѝ е било разгледано вчера от Комисията по атестирането и конкурсите, която предложи на СК на ВСС да я възстанови предвид императивната норма на чл. 195, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според разпоредбата при преустановяване на длъжността като европейски прокурор, лицето подава молба до съответната колегия в 14-дневен срок от датата на освобождаването и се възстановява на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт.

На заседанието днес Вероника Имова заяви, че законът е ясен и действително ВСС няма право на преценка при разглеждането на молбите за възстановяване.

„Животът обаче не се движи паралелно с правото и по тази причина да попитам не следва ли да имаме една представа какъв е моралният облик на този магистрат“, заяви Имова. Тя се позова на чл. 162, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, според който за съдия, прокурор и следовател се назначава лице, което притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на етичния кодекс.

Вероника Имова допълни, че ВСС не е информиран за развилото се пред Европейската прокуратура дисциплинарно производство срещу Теодора Георгиева, но на всички е известно, че такова имаше и тя беше дисциплинарно наказана.

„Не е ли редно в преписката, която съпровожда молбата за възстановяване, да изискаме и да приложим преписката от Европейската прокуратура, за да сме наясно с моралния облик на този съдия. Убедена съм, че в днешно време, когато всички и главно магистратите са ангажирани да отстояват конституционно и законово установените ценности, на които да отговарят съдиите, прокурорите и следователите, би следвало да поискаме информация за това какво е било правното основание, фактическите обстоятелства, които са довели до налагане на дисциплинарно наказание на Теодора Георгиева като български европейски прокурор“, заяви още Имова.

Тя припомни, че е имало отрицателни оценки за представянето на Георгиева като европрокурор, като нейното представяне се е отразило негативно върху общия облик, доверие и уважение към съдебната система у нас.

„Ясно ми е, че колегата е освободена като европейски прокурор поради изтекъл мандат. Но това петно, което стои в нейната професионална дейност като европейски прокурор, който беше отстранен повече от година, ми се струва, че не може да не занимае ВСС преди да вземе окончателно решение. Поне този въпрос да се обсъди, защото действително законът е императивен. Но в редица случаи забелязваме, че законът и моралът не вървят заедно“, каза още Вероника Имова.

Председателят на КАК Драгомир Кояджиков поясни, че този въпрос – да се изиска информация от Европейската прокуратура, не е обсъждан от членовете на комисията, защото е прието, че нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗСВ е императивна. „Но тези въпроси имат значение за облика на магистрата. Някои колеги може да направят различни изводи и да счетат, че разпоредбата не е императивна“, изтъкна Кояджиков.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев се присъедини към позицията на Вероника Имова. „Знаем колко дълго време Теодора Георгиева беше отстранена от длъжността в Европейската прокуратура. При нас – в обществото и в правната гилдия, се доразвиха и бяха поставени много, много въпроси – вярно ли е, на какво се дължи, как стоят нещата… Преди да вземем решение, трябва да се замислим дали са налице необходимите изисквания за висок морал и етичност. Да изискаме материалите от Европейската прокуратура, за да имаме базата, върху която да обсъждане молбата за възстановяване на един по-късен етап“, изтъкна Боян Магдалинчев. И той сподели, че разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗСВ има императивен характер, но също така трябва да е налице и изискването на закона за високи професионални и нравствени качества.

„Това не означава, че едното изключва другото“, заключи Магдалинчев.

Съдийската колегия единодушно реши да възложи на КАК да поиска преписката във връзка с дисциплинарното производство срещу Георгиева от Европейската прокуратура, на база на която ще преценява дали нравствените качества на бившия европрокурор са в съответствие с етичния кодекс.

Теодора Георгиева е първият български европрокурор. Няколко години след назначаването ѝ около нея се разрази скандал.

В началото на 2025 г. името ѝ беше замесено в информации, свързани с два видеозаписа, за които се твърди, че са направени в офиса на Петьо Петров, известен като Пепи Еврото, в ресторанта „Осемте джуджета“.

В публикуваните клипове се вижда мъж, приличащ на Петьо Еврото, който разговаря с жена, а в придружаващо писмо пише, че това е Теодора Георгиева, която посещавала редовно ресторанта „Осемте джуджета“, където искала съдействие да бъде назначена за европрокурор и поела ангажимент да изпълнява поставените ѝ задачи, както и да осъществява контрол в българския офис на Европейската прокуратура. Твърди се и че всеки месец Петров е давал по 10 000 лева на Теодора Георгиева. Във втория клип същите събеседници обсъждат как може другите две кандидатки за европейски прокурор – Светлана Шопова-Колева и Десислава Пиронева, да се откажат.

Софийската градска прокуратура започна проверка по двата клипа.

Европейската прокуратура на свой ред образува административно производство и в края на март 2025 г. отстрани временно от длъжност Теодора Георгиева. Тогава от ЕП обясниха, че мярката се налага заради извършени от нея „евентуални нарушения в рамките на текущо разследване“. Временното отстраняване продължи до края на мандата ѝ.

Самата Георгиева обясни по онова време, че проверката срещу нея е свързана с делото за газохранилището в Чирен, по което си направила отвод, защото се чувства застрашена заради заплахи, получени по повод на повдигане на обвинения по това разследване на бивш министър на енергетиката и настоящ шеф на „Булгартрансгаз“ (виж още тук).

В интервю за „Нова телевизия“ отпреди няколко месеца Георгиева призна за 2-3 срещи с Петьо Петров, които обясни, че били „от любопитство“, но отрече да е получавала пари.

Тя на свой ред подаде сигнал до министъра на правосъдието, че и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов е извършил длъжностно престъпление, разпространявайки пред официални делегати от Европейската прокуратура невярната според нея информация, че българската прокуратура разполага с доказателства за получавани от нея подкупи (виж тук). От своя страна прокуратурата разпространи своя позиция, в която обясни, че тогава Кьовеши е поискала и получила информация за разследването срещу Георгиева, в която имало извадки от показанията на трима свидетели, които разказват, че всеки месец Еврото ѝ давал по 10 000 лева (виж тук).

След получаването на сигнала, министърът на правосъдието поиска Прокурорската колегия да образува дисциплинарно производство срещу Сарафов и да го освободи. ПК на ВСС отказа, министърът обжалва и в момента делото е висящо във Върховния административен съд (виж повече тук и тук).

Междувременно в Европейската прокуратура продължаваше да се разглежда дисциплинарното производство срещу Георгиева, като от там твърдяха, че нарушенията ѝ са сериозни и може да се стигне до нейното уволнение (виж още тук).

Десетина дни преди да изтече мандатът на българския европейски прокурор, ЕП приключи дисциплинарното производство срещу Георгиева като я наказа само с порицание. Лекото наказание беше обяснено именно с приключването на нейния мандат (виж тук).

Междувременно у нас тръгна процедура за подбор на нов български европрокурор. Специално сформирана комисия номинира трима – двамата делегирани прокурори Димитър Беличев и Михаела Райдовска, както и обвинителят от СРП Пламен Петков, които бяха одобрени от кабинета „Желязков“ в последните му дни (виж тук).

Служебното правителство на Андрей Гюров обаче прекрати процедурата. Тримата номинирани оспориха решението в съда и наскоро Върховният административен съд го отмени (виж повече тук). В интервю за „Медиапул“ неотдавна министърът на правосъдието Николай Найденов даде да се разбере, че няма да оспори определението на ВАС пред касационната инстанция. А миналата седмица от Министерството на правосъдието съобщиха, че правителството ще открие нова процедура за подбор.