Министърът на околната среда и водите е виновен за източването на язовир „Студена“, което доведе до криза с водоснабдяването в Перник. Това стана ясно от думите на Асен Личев, бивш директор на дирекция „Управление на водите“ към Министерство на околната среда и водите (МОСВ) в ефира на bTV.
Той поясни, че за предоставянето на услугата водоснабдяване и питейна вода в населените места е отговорен министърът на регионалното развитие и благоустройството и донякъде кметът, доколкото водопроводните мрежи са общинска собственост. Съгласно Закона За водите за предоставяне на питейна вода в населените места е отговорен министърът на регионалното благоустройство, а водопреносната мрежа е собственост на общините, каза Личев в студиото на „Тази сутрин”.
За източването на язовирите обаче, в това число за сегашния проблем с яз. „Студена“, „единствено виновен е министърът на околната среда и водите, защото язовирът се „изтаква“ с негов ежемесечен график, който той утвърждава по заявка на ВиК-Перник“, каза експертът.
„2016 г. се направи изменени на закона за водите, където категорично се забрани добивът на инертни материали от речните русла на територията на страната, с изключение на добива на инертни материали от река Дунав. Това и в момента е забранено. Областните управители трябваше да организират почистване на руслата на реките, но без да се нарушава руслото на реката и терасите", категоричен е бившият шеф на дирекция „Управление на водите” в МОСВ.
„Един е случаят с Перник и друг с Ловеч, Плевен и Омуртаг“, изтъкна Асен Личев. Той обясни, че при Ловеч, Плевен и Троян, които са в близост до АМ „Хемус“, водоизточниците не са от язовири, а са от карстови извори, речни водохващания и подземни води. „Там не се събира вода в язовир, както при яз. „Струдена“, и зависи включително от климатичните изменения през годината, поради което те досега по един или друг начин влизат във воден режим“, каза експертът.
По думите му има връзка и между магистралите и водния режим. Той припомни, че през 2016 г. с изменения в Закона за водите е забранен добивът на инертни материали от речните русла, с изключение на р. Дунав.
Той припомни, че още през 2001 г. е констатирано това и тогава е приета програма против засушаване. Уви, предвиденият за водоснабдяване там яз. „Черни Осъм“ не построен. „Защо не е построен той, а е построен яз. „Цанков камък“, възкликна Личев, питайки отново реторично „защо хидроинженер номер едно не се зае с яз. „Черни Осъм“.