ХЪРВАТИЯ Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД СЕРИОЗЕН ДЕМОГРАФСКИ СРИВ

Хърватия се присъедини към ЕС преди шест години, но жителите й продължават да емигрират масово, мотивирани от проблеми, които подкопават целия регион, пише днес в анализ Франс прес.

Правителството се пита как да сложи край на масовата емиграция, която обезлюди от 2013 година цели области в тази държава с излаз на Адриатическо море. В градовете и селата в източната и централната част на страната табели с надпис "Продава се" са закачени на къщи, напуснати от обитателите си, заминали да търсят по-добър живот в по-богати европейски държави.

От 10 години в Хърватия износът нарасна, а европейското финансиране се стича в страната. Средната заплата от 862 евро месечно обаче не може да се мери с тези в други държави. Хърватия освен това не е подмината от корупцията и шуробаджанащината, които царуват навсякъде на Балканите.

Днес 15,4% от хърватите в трудоспособна възраст живеят в друга европейска страна - най-голям дял след Румъния, според Евростат.

Хърватия имаше при последното преброяване на населението през 2011 г. 4,2 милиона жители, от тях обаче 190 000 души са напуснали страната от 2013 година. И тъй като официалната статистика не отчита онези, които не са обявили своето заминаване, специалистите изчисляват, че реалният брой на населението е с 300 000 души по-малък.

Според проучване на Загребския университет от ноември над две трети от хората емигрират по икономически причини. Втората най-често посочена причина е умората от корупцията.

Провинциалните райони бързо се обезлюдяват, но образованите младежи от Загреб също си стягат куфарите, предизвиквайки "изтичане на мозъци".

Други страни нови членове на ЕС от Източна Европа преживяха същото нещо след присъединяването си.
Хърватия обаче има малко население, което я прави по-уязвима от масовата емиграция на нейните жители, подчертава демографът Степан Стерч.
Той добавя, че раждаемостта е ниска и страната е на ръба на "демографски срив", който не е добра поличба за икономиката като цяло, да не говорим за пенсионната система.
Президентът Колинда Грабар-Китарович, която ще се бори за втори мандат на изборите на 22 декември, заяви неотдавна, че "негативните демографски тенденции" са "най-голямото предизвикателство" пред Хърватия.

Източник: Клуб Z