ИГНАЖДЕН Е

Православната църква почита днес паметта на Свети Игнатий Богоносец. Празникът носи името Игнажден и обикновено с него започват коледните празници.

В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

Имен ден днес имат: Игнат, Игната и техните производни - Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен, Пламена.

Ето и малко народни поверия за празника:
- Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

- Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

- Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

- Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

- Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.

- Не се иска и не се дава нищо назаем.

- Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

- Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.