НА КАКВО СЕ НАДЯВАТ ФЕРМЕРИТЕ ПРЕЗ 2020 ГОДИНА И КАКВО ОЧАКВАТ ОТ ДЪРЖАВАТА?

Автор: 5 GmediA 10:59, 8 януари 2020

Стартиралата 2020 г. е натоварена повече от която и да е друга досега с много въпроси, плахи надежди и не с безгранично песимистични очаквания от българската земеделска общност.

Най-много са въпросите за обявените от Еврокомисията зелена сделка и по-мащабен старт на прецизното земеделие.

Това, което е добро, е че агробраншът поне беше принуден много да мисли и да залага на доста повече идеи от досега, за да се вмести в новите изисквания.

Толкова европейски норми, планове и прогнози се зададоха, изсипани през втората половина на 2019 г., че ако отсега не се заложат в стратегическия план на държавата, после ще е трудно и късно.

На кои “златни зърна”" залагат най-много европейските експерти?

Ще се търсят знания за прецизно земеделие и иновации в тази посока.

Специално у нас няма как да се мине без участието на науката.

Тя обещава да даде повече информация за почвите и хранителните вещества в тях, за мерките срещу ерозията и степента на почвената деградация - информация, която да е полезна за фермите.

Селскостопанската академия между другото вече даде своята заявка към агробизнеса. Направи го от страниците на в.“Български фермер” преди Нова година.

Нейният председател проф.Мартин Банов заяви, че през 2020 г. е крайно наложително и важно да се срещнат с агробизнеса и чуят неговите поръчки.

Срещата е неосъществена от години...Очаква се и агробраншовете да реагират.

Но ССА призова и държавата да се размърда и да ангажира с целеви поръчки към научната общност. Те да подпомогнат, по холандски и други модели, осъществяването на целите във финансово отношение. Нали, както винаги, дори и в сферата на науката, най-важно се се оказва финансовото съдържание.

За 2020 г. именно академията ще е тази, която се очертава да стане най-търсена - по подмярка 16.1. Това си е похвално. От институтите вече се похвалиха пред вестника ни, че имат много позвънявания и въпроси за съвместни проекти със земеделски производители.

Който обаче не е прочел, нека да знае: повече шансове ще имат 5-6-7 обединени с нова идея фермери, за да наберат повече точки за проект, който и да бъде одобрен.

Що се отнася до лелеяната цифровизация на аграрния сектор тя в последните години е най-модерната дума. За малцина е практика.

Напредването ѝ ще зависи не само от предприемчивостта на ЕК, но и от доходността на фермите у нас. И от активността на фирмите и техните предложения. Експерти се опасяват, че оферирането от иновативните компании превишава в пъти вредряването.

Толкова много се говори вече за изкуствен интелект, че по този повод решихме да направим една кратка анкета между фермери.

Автоматизираното и машинното обучение в земеделието за мнозина днес си остават само “купешки” думи, и то в презентации.

Според повечето фермери се иска и иновативните фирми да дадат нещо повече от себе си, освен да продават продукт за печалба на клиенти.

Богатите фермерски фирми може и да се пробват, но средните и дребните казват, че засега са “пас”. А всички заедно ни питат за сетен път:

А какво се очаква от държавата за 2020

Прибързаните предложения за някои нормативни промени показаха, че колкото и Министерството на земеделието да се опъва на бъдещ закон за браншовите организации, без него все повече ще се изпада в по-голямо незнание, а и в хаос. Не се знае с кого се преговаря и какви решения конкретно ще се приемат.

Пита се кои са истински национално представени организации, могат ли да са облечени в закон и да се чуе гласът им. Това е гаранция, че арарното ведомство после няма да се чувства подведено и обвинявано, че евентуално е стъпило на дадени позиции, които не са на мнозинството.

От най-сложното за 2020 се очертава да бъде земеползването. Но, ако браншовете не предизвикат и не проведат дебат в МЗХГ и заедно не постигнат консенсус за всички над 2,5 млн. собственици и милиони ползватели, после пак ще са свидетели на законодателни поправки и кръпки.

А след изясняване на правилата за новата ОСП след 2020 мегазаконът за земята няма да може да се бави и променя, или няма да има смисъл от това.

Предстои едно от най-сложните неща - притежателите на земя да кажат как виждат защитени своите конституционни интереси, ползвателите - закрила на договорите си.

За хидромелиорациите да не говорим - остават засега във водна дупка. Предвидената подмярка за тях дава шанс на държавното предприятие “Напоителни системи”, но е далеч от избора на фермерите и възможностите им за инвестиране.

Стига законодателство като ветропоказател
Искаме предвидливост - настояването на НАЗ не е от днес, но е актуално

Аграрният бранш има нужда от предвидимост и от ясни правила, визирани отдалеч. И от непроменящи се с години административни процедури и яснота за своя бизнес.

Повтарят го от повече от 5-6 години в интервюта пред нас представители на една от най-старите и големи асоциации в сектора, като Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

От години тя подсеща, че е несериозно да се прави бизнес година за година, но чуваемостта, според нея, е слаба.

За следващия програмен чак до 2027 г. браншовата организация отново изисква ясни закони, норми и наредби.

Т. е. говорим за законодателство, свързано с поземлените отношения и нормите на работа, което да не е като ветропоказател, както досега, и на което сме свидетели години наред.

Анализ на Диана Ванчева

Източник: m.bgfermer.bg

Последни новини

Общо гласували: 9

Анкета

НУЖНО ЛИ Е ВРЪЩАНЕТО НА ПО-СТРОГИТЕ МЕРКИ СРЕЩУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КОРОНАВИРУСА?
Не, опасността от заразата е преувеличена
7 гласували / 77.78%
Да, незабавно
2 гласували / 22.22%
Само в някаква степен
0 гласували / 0%