Основните приоритети и предизвикателства пред българския енергиен сектор – това бе главната тема на дискусията между министъра на енергетиката Теменужка Петкова и посланиците на страните от ЕС в България. Разговорът се проведе по инициатива на румънското председателство на Съвета на ЕС, което стартира от началото на годината.
За развитието на своя енергиен сектор България залага приоритети, които са във фокуса и на Европейския съюз, каза министър Петкова пред европейските посланици. Сред тях тя изтъкна сигурността на енергийните доставки, декарбонизацията на икономиката при съблюдаване спецификите на всяка страна, интеграцията на вътрешния енергиен пазар и иновациите, които ще повишат конкурентоспособността на европейските икономики.
Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско равнище, така и в България, изтъкна Петкова. По нейните думи, ключов в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и сред седемте водещи приоритети на ЕС в енергийната област. Предстои финализирането на три ключови обществени поръчки за реализацията на проекта и реалното му строителство ще стартира през м. май, така че да бъде въведен в търговска експлоатация през 2020 г., информира енергийният министър. Тя поясни пред посланиците от ЕС, че България ще участва чрез „Булгартрансгаз“ ЕАД в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други.
Сигурността на доставките е основен приоритет, по който работи правителството и в областта на електроенергетиката, подчерта Петкова. Тя даде за пример изграждането на електропроводите между България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще съдействат за изпълнение на целите на ЕС за постигане на поне 15% междусистемна свързаност.
Съдбата на въглищните централи в България, както и развитието на ядрената енергетика също бяха обект на внимание по време на разговора. Министър Петкова информира европейските посланици, че в своя проект на интегриран план „Енергетика-Климат““ България е заложила функционирането на тези мощности до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Причината е, че това е местен ресурс, достатъчен за още 60 години, тези централи осигуряват до 60% от електроенергията в страната през зимата, инвестирани са сериозни суми в сероочистващи съоръжения и става въпрос за базови мощности.