4 ГОДИНИ БЕЗ „ЖЕЛЕЗНИЯ“ ТРИФОН

Днес се навършват четири години откакто внезапно ни напусна големият Трифон Иванов. Легендарният защитник бе едва на 50 години, когато почина, но ще бъде помнен вечно от всички, които обичат футбола в България. Защитникът на златния ни отбор от 90-те години бе един от големите лидери на онази група играчи, донесли и световна слава на българския футбол. Игра за Етър, ЦСКА, Бетис, Рапид и Аустрия (Виена)...

Само на 50 години той си отиде внезапно от този свят.

Той бе човекът, символизиращ непреклонния дух на отбора, стигнал до бронз преди 25 години на Мондиала в САЩ. Беше сърцето на онзи тим, а точно сърцето му не издържа - издъхна след масивен инфаркт.  Отиде си в Самоводене, на 30-ина километра от родната Горна Липница, все в търновския край. Туньо, както си го знаеше цяла България, бе боецът и вождът на онзи отряд, който правеше чудеса по терените. Никога след кариерата на футболист не стана ръководител или "функционер". Може би, защото нехаеше за това да е мил и драг на всички. Не бе и лице от студия, новини, корици на списания. "Железният" Трифон игра 76 пъти за България, включително на две световни и едно европейско първенства, като за втория Мондиал ни класира с най-прочутия си гол. Вкара на Русия на 10 септември 1997 г., бихме с 1:0 и отидохме на първенството Франция 1998. Може да се спори и дали това не е последният истински голям мач на България.

Във Велико Търново ще се проведе възпоменателна церемония, а организатори са Общинското предприятие "Спортни имоти и прояви" и Спортното училище "Георги Живков". Новоизграденият спортен терен до училището ще носи името на "железния защитник", след решение на Общинския съвет в града.