От денят след Срини Заговезни започват Великденските пости. Те продължават седем седмици и приключват ден преди Великден, който тази година се пада на 19 април.
Великденските пости започват частично на Месни Заговезни. От следващия ден от менюто се изключат месото и месните продукти. Седмица по-късно, на Сирни Заговезни, се заговява за последно с яйца, мляко и млечни продукти и от понеделник започва същинското постене.
40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. По тази причина се смята, че чрез лишение от блажна храна човек пречиства тялото и душата си.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък, когато не трябва да се приемат никакви месни и млечни продукти, олио и алкохол.
Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си.
Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.