По време на Чернобилската авария бях войник, тогава в Българската народна армия се взеха "адекватни" мерки за здравето на военнослужещите - поставиха пластмасов бидон с някаква съмнителна течност миришеща на хлорна вар, с която под зоркия поглед на дежурния фатмак си миехме ръцете преди да влезем да се храним в столовата.
Ръководството на Пловдивския съд обаче изби рибата, напук на препоръките на Висшия съдебен съвет, с които се съобразиха повечето съдилища в страната, в Пловдивската съдебна палата заседанията ще продължават, това става при една единствена достъпна тоалетна в цялата огромна сграда, в която топлата вода, сапуна и средства за подсушаване на ръцете са лукс, има зали, които въобще не могат да се проветряват, а най-опасни са коридорите и фоайетата, в които понякога чакаме с часове гражданите и адвокатите, омешени със задържани, съдебна охрана, кихащи и кашлящи. Въобще стерилна среда.
В цялата съдебна палата простосмъртните няма къде да пият една чаша вода, ако не си носят със себе си, но колко вода трябва да носиш, когато обичайно заседанията продължават с часове.
Само да напомня на административните ръководители, които са взели това решение, че трудовия героизъм в мирно време беше присъщ на един друг строй, а днес, за съжаление, сме изправени пред една световна пандемия и не ние българите не сме богоизбран народ, а сме уязвими като всички останали хора.
Пловдив, адв.Стефан Левашки