Foreign Policy: „ТУРСКИ ПОТОК“ – ТРИУМФЪТ НА КРЕМЪЛ И КОШМАР ЗА ЕВРОПА (БЪЛГАРИЯ)

Плановете на руските власти да изградят газопровода „Турски поток” през Балканите няма да доведат до нищо добро за европейските страни, предупреждава престижното американско списание Foreign Policy. Русия не възнамерява да предлага на източноевропейските партньори никакви отстъпки, така че всички финансови и политически рискове ще паднат на раменете им и ще трябва да изразходват оскъдните си ресурси за реализирането на гигантски проекти, които наистина са полезни само за Москва, подчертава изданието в своя статия.

Според автора на статията "Турският поток" може да се разглежда като "търговски и геополитически триумф" на Русия. В търговски смисъл, този газопровод помага да се затвърди позицията на Газпром в Турция, която се нарежда на второ място в списъка на най-големите клиенти след Германия. Макар че от геополитическа гледна точка този проект позволява на Русия да "заобикаля" територията на Украйна и да укрепи стратегическото си партньорство с Турция в момент, когато отношенията на Анкара с нейните дългогодишни съюзници от двете страни на Атлантическия океан се влошават. В допълнение, "Турски поток" може да засили влиянието на Москва на Балканите, предупреждава Foreign Policy.

Ако Путин "успее", втората линия на този тръбопровод ще минава през България и ще стигне до Сърбия, Унгария и Австрия, подсилвайки влиянието на Москва, подчертава авторът: "Не е тайна, че Кремъл се държи доста уверено в страни, които могат да бъдат условно наричани "задният двор" на Европейския съюз. Неговите методи, за които всеки толкова често говорят - пропаганда, дезинформация и операции на разузнавателните сили - избледняват в сравнение с дейностите му в енергийния сектор. "И въпреки че Русия не успя да предотврати присъединяването на страни като Черна гора или наскоро преименуваната Северна Македония към НАТО, способността на Кремъл да привлече чуждестранни политици и бизнесмени на своя страна, „да ги съблазни” с печеливши инфраструктурни договори и приходи от продажби на въглеводороди, "няма равна", се казва в статията.

Европа все още „отчаяно се съпротивлява“ на това, обяснява авторът, „тъй като крайната точка на „Турски поток“ ще бъде Европейският съюз. "Газпром" трябва да приведе този проект в съответствие с европейските антитръстови изисквания, които бяха предназначени да диверсифицират енергийните доставки и да избегнат "зависимостта" от Русия, се казва още в статията

Междувременно организацията по енергетика на Ес, която има за цел да гарантира, че законите в страните кандидатки не противоречат на законите на Европейския съюз, вече предупреди, че проектът за турския поток нарушава европейските изисквания. Затова Сърбия може да се сблъска с факта, че участието й в проекта ще забави преговорите за приемането му в ЕС, предупреждава Foreign Policy.

За да смекчи ситуацията, българският премиер Бойко Борисов вече започна да казва, че „Турски поток“ ще бъде само един от тръбопроводите, които ще доведат до новия балкански газов център, където ще пристигнат и доставки от Азербайджан и офшорни полета в Черно море, пише в статия.  Въпреки това руският премиер Дмитрий Медведев и ръководителят на "Газпром" Алексей Милър отхвърлиха тази идея, обяснява авторът:„Те не искат България да има възможност да смесва и препродава газ чрез платформа за търговия, подкрепяна от Европейския съюз. Затова Борисов трудно може да се надява на регулаторно облекчение или финансова помощ от Европейската комисия. С други думи, българските данъкоплатци ще трябва да платят за изпълнението на този проект. "

 Независимо от това, София все още има един "коз" в преговорите с Русия, пише в статията: "Според настоящия договор на Газпром с България, руската компания е длъжна да плаща транзитни такси за газ, преминаващ през територията на тази страна до 2030 г. ". По време на подписването на тази сделка по-голямата част от газа бе доставена чрез т.нар. Трансбалкански тръбопровод, който е свързан с Украйна. „Турски поток“ обаче ще направи този тръбопровод, който работи от 80-те години, просто ненужен. Затова българското правителство може да съди Газпром и да поиска "огромна компенсация за загубени печалби" и за да не плати стотици милиони долари, Путин ще трябва да предложи "определени отстъпки",смята авторът. Например, за да се гарантира, че Русия ще помогне за превръщането на новата нишка на „Турски поток“, водеща към Европа, икономически жизнеспособна.

Според автора, Сърбия и Унгария трябва да се присъединят към България по този въпрос и "да окажат натиск върху Русия заедно". Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. София е загрижена за готовността на Кремъл да провокира вътрешни политически търкания и е малко вероятно да рискува и да развали отношенията си с Москва, докато Белград има “своите специални отношения с Путин”, който се превърна във важен съюзник в такива приоритетни въпроси като Косово, се казва в статията. , На свой ред унгарският премиер Виктор Орбан също се стреми да засили политическите и икономическите връзки с Русия. Благодарение на това "Путин има много възможности да разделя и владее", предупреждава американското списание.

 Начинът, по който България, Сърбия и други страни излизат от тази ситуация, в крайна сметка ще се превърне в "лакмусов тест за природата и дълбочината на техните отношения с Русия", уверен е авторът. Досега те се надяват, че ще могат да намерят начин да си сътрудничат с Русия, без да противоречат на Европейската комисия и законите на Европейския съюз. - Можете ли да ги обвините? Те видяха колко големи страни от ЕС, като Германия, също играят тези игри ”, отбелязва статията.

Въпреки това, за разлика от Германия, те нямат възможност самостоятелно да променят закони или да договарят политически компромиси с Брюксел, подчертава авторът. Според него, Русия също не е готова да предложи на източноевропейските страни, в които "вижда подчинени", всякакви индулгенции. По този начин основните финансови и политически рискове ще паднат на плещите на страни като България и Унгария - и ако не успеят да изиграят добре своите карти, те в крайна сметка ще трябва да „изразходват оскъдните си ресурси за реализиране на огромни проекти, които са наистина полезни - само за Русия ”, заключава Foreign Policy.