КОЛКО СТРУВА ДА ПОСТОИМ ПОД КЛЮЧ У ДОМА?

Сиатъл вижда приближаването на пандемията, когато на изток „падат“ град след град. Когато испанският грип най-после удря тихоокеанското крайбрежие, градът е готов. Театри, кръчми, черкви и училища затварят за пет месеца.
В Сейнт Пол, Минесота, реакцията е различна. Може би загрижен за иконочисеките последици, градът се двоуми и „отваря“ отново след един месец. След години, когато Сиатъл процъфтява, икономиката му още страда.

Икономистите вярват, че пандемията от 1918 г. може да ни разкаже една поучителна история. За държавите, които съпоставят икономическата цена на интервенцията и броя спасени хора, това е част от увеличаващите се доказателства, че двата показателя не се изключват взаимно

Изследователи от Федералния резерв на Ню Йорк и Масачузетския технологически институт съпоставят мерките отпреди сто години, взети в 43 града, с постпандемичното възстановяване на тези градове. Техният анализ на заетостта, производството и банковите загуби сочи, че икономическите разходи само за спиране на пандемията може да са по-малки, отколкото ако не е имало действия против нея.
Макар в изследването да се изтъква, че испанският грип е по-смъртоносен от коронавируса и е убил повече хора в трудоспособна възраст, това е само един от многото подобни анализи, направени в помощ на правителствата.

Икономисти от Чикагския университет са изпозвали стандартни еквиваленти на паричната стойност на живота, за да стигнат до заключението, че ако моделите на пандемията се приемат за коректни, цената на смъртните случаи в САЩ заради липсата на противодействие на пандемията ще се равнява на 8 трилиона долара, или 60 хиляди долара на домакинство.

Анна Шчербина от университета „Брандайс“ в САЩ взема под внимание други съпоставки в условия на невъзпирана пандемия и пресмята медицинските разходи и дните работа, изгубени заради заболяване. При тотален предполагаем резултат, равняващ се на 43 процента от брутния вътрешен продукт на САЩ, тя заключава, че ще мине известно време, преди лечението да се окаже по-вредящо от болестта.
Правителствата би трябвало да си извадят поуката, че трябва да държат положението с твърда ръка поне за момента, казва Шчербина. „Икономическата цена на всеобщото „заключване“ е непосредствена и ясно видима за всички – затворени фирми, намалени заплати, изгубени работни места и т.н. Но според специалистката предимствата на „заключването“ не са толкова очевидни за широката публика. Тя изчислява обаче, че тези предимства ще се изчерпат и няма да бъде икономически изгодно състоянието на всеобщо „заключване“ да се поддържа, докато се открие ваксина.

Джонатан Портис от Кингс Колидж, Лондон, казва, че несигурността на информацията за вируса усложнява положението на политиците. Макар че има единодушие за икономическите достойнства на действията в настоящия период, това не е така в дългосрочен план.
„Точно сега няма оптимално решение – здраве или пари, казва Портис. По-късно обаче, след като първоначалната пандемия бъде здраво овладяна и започнем да мислим как и кога да вдигнем ограниченията, може да се изправим пред трудни решения за това как да балансираме рисковете за здравето и да рестартираме икономиката.“

В края на краищата, казва Джулия Стейнбъргър от Университета на Лийдс, от значение са не парите, а как са насочени те. Миналата седмица един вестник публикува предупреждение, че дългосрочното свиване на икономиката с повече от 6,4 процента би причинило повече кумулативни загуби от самия вирус.

Наскоро Стейнбъргър публикува обаче проучване, в което твърди, че брутният вътрешен продукт на дадена нация и очакваната продължителност на живота на нейните членове не са толкова тясно свързани. Тя изтъква, че съотношението между двете е наш избор.

„Много неща, важни в икономиката, не се измерват чрез брутния вътрешен продукт, казва Стейнбъргър. Във Великобритания има високообразована работна сила, медицинска инфраструктура, технология. Всичко това не напуска страната само защото брутният вътрешен продукт спада.“

За да се премине през тази криза, казва тя, „трябва да защитим базата – основни блага, като храна, транспорт, жилище. Трябва да се съсредоточаваме върху това какво можем да направим един за друг.“

Превод от The Times: Славянка Мундрова-Неделчева