НАВСЯКЪДЕ ПОЛИЦИЯТА СЛЕДИ ДА СЕ СПАЗВА КАРАНТИНАТА, В ШВЕЦИЯ РАЗЧИТАТ НА СРАМА ОТ НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА

Шведската стратегия в борбата с коронавируса до момента разчита не на строга карантина, а на инвидидуалната отговорност. Гражданите активно снимат свои сънародници, които нарушават предписаните  мерки за физическо дистанциране, и ги излагат за всеобщо осъждане в социалните мрежи.

Засега обаче остава открит въпросът дали наистина върши работа традиционното чувство на срам, присъщо на шведите, дали имат ефект призивите към нарушителите „да се държат отговорно“, пише шведският всекидневник „Свенска дагбладет“.

Либералните препоръки на властите в страната породиха обществена дискусия кой какво трябва и какво не бива да прави.

Сега по цял свят известни личности се виждат принудени да се извиняват, например, заради излети в гората с колело или излизане извън градовете.

Разликата обаче е там,че в Париж масите в кафенетата се наблюдават от полиция, а в Швеция основно значение се придава на отговорността на самите хора.

„В Швеция не ни трябват полицаи да се въртят около нас и да казват какво да правим. У всеки от нас седи собствен вътрешен полицай“, обяснява в интервю за „Свенска дагбладет“ историкът Ларс Трегорд. Той е авторът на понятието „държавен индивидуализъм“, с което описва „уникалната комбинация между голямата лична свобода и тясната връзка с държавата“, играеща огромна роля в Швеция.

Когато виждаме, че не всички спазват нормата, която смятаме за обща, все повече ни се приисква да я нарушим, констатира Елса Кугелберг, доктор по теоретична политология в Оксфордския университет: „Като виждам, че куп хора седят в Кралската градина, възможно е да ми хрумне, че постъпват неправилно. Но изглежда толкова съблазнително! А и какво ще се промени, ако там отиде още един човек?“

Тя отбелязва, че положението в Швеция е доста по-различно от „карантинната култура“ в страни като САЩ и Великобритания, където на хората строго им се заповядва да си стоят у дома. Тогава те започват да показват в социалните мрежи как си пекат хляб или как играят на настолни игри, знаменитостите устройват цели шоупрограми онлайн. Всичко това наистина подкрепя призива „останете си у дома“.

Чувството на срам винаги е играло „естествена роля“ в живота на шведското общество, а в кризисна ситуация също може да се окаже полезно, смята Лота Стрьомстен, изследовател в областта на клиничната психология в Университета на Умео: „Когато срамът действа правилно, той става основен компонент на емпатията. Благодарение на него съпоставяме поведението си с чуждите потребности, за да не бъдем изключени от групата.“

Важното е от какво точно е предизвикан срамът и как реагират хората, когато ги засрамят, пояснява Стрьомстен: „Някои започват да правят напук, държат се нападателно. Други бързат да поемат отговорност за всичко, започват прекалено да се съобразяват с околните и така си вредят.“ Тя препоръчва спокойно да се напомни на нарушителя на дисциплината в каква ситуация сме сега, да му се разяснят опасните последици и да му се помогне да види всичко в по-широка перспектива.

В днешното шведско общество срамът „действа малко по-различно, отколкото преди“, отбелязва Стрьомстен. По-рано шведите са били свързани само с една социална група, но сега имат семейство, работа, приятели, организации. Ако реагираме на засрамващите сигнали от всички групи, няма да имаме сили и време за нищо друго, пояснява тя.

Независимо от всички промени традиционните „основополагащи ценности“ в шведското общество все още са много силни и това се отнася и за традиционното чувство за срам, уверен е Ларс Трегорд. „Шведската култура на срама, този малък полицай вътре в нас, който ни казва какво да правим – няма какво да му противопоставим.

Невъзможно е да направиш революция тук. Той просто иска да ни накара да страдаме, ако сме направили нещо неправилно“, заключава Трегорд в интервюто си пред „Свенска дагбладет“.

Превод: Славянка Мундрова-Неделчева