ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ Е ОПРАВДАН И НА ВТОРА ИНСТАНЦИЯ ЗА ИЗТОЧВАНЕ НА БЛИЗО 4,5 МЛН. ЛВ. ОТ "ТОПЛОФИКАЦИЯ"

Автор: 5 GmediA 12:17, 16 септември 2020
Източник: Елена Героска/БГНЕС

Бившият шеф на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров е оправдан и на втора инстанция по делото за присвояване на близо 4,5 млн. лева от дружеството.

Софийският апелативен съд (САС) реши, че 14 години след началото на разследването няма нито преки, нито косвени доказателства, които да подкрепят тезата на прокуратурата. Това е най-дълго продължилото дело срещу Димитров, внесено за пръв път в съда преди 12 години, по което той беше и осъждан, и оправдаван, докато през 2012 г. Върховният касационен съд (ВКС) не го върна за ново разглеждане, а накрая процесът започна отначало.

Миналата година градският съд оправда Димитров и подсъдимата с него шефка на фирма „Шибър“ Мая Стоилова. Според прокуратурата присвояването е ставало като парите от „Топлофикация“ са превеждани на „Шибър“ в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), сумите били завишени, доставките били ненужни, а освен това стойността на отделните изделия била фактурирана на части.

За да обоснове завишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваваше на комплексна счетоводна, финансова и техническа експертиза за средните цени на тези продукти. Общо платените пари на „Шибър“ за продукцията били 11,774 млн. лева, докато според заключението на експертите средната им цена е била 7,349 млн. лева.

От решението на апелативните съдии обаче става ясно, че от събраните и приети по делото доказателства, не само не може да се направи подобно заключение, а напротив – изводът е, че процедурата е била напълно законна и прозрачна.

И градският, и апелативният съд се позовават на експертно заключение, че въпросните доставки са част от проект за рехабилитация на „Топлофикация“, съфинансиран от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и ЕС чрез програма ФАР. Търгът е бил проведен по правилата на международните банки, като именно те са одобрили за доставчик германската фирма „Адамс Арматурен”, а тя пък е имала само един представител в България и това е била „Шибър“. Така съдът стига до извод, че изобщо не може да се говори за произволен избор на доставчика и за връзки и зависимости между Димитров и Стоилова, освен нормалното им познанство покрай общата работа. Освен това, съдът подчертава, че продукти от този доставчик вече са били вложени в мрежата на „Топлофикация“ и е имало нужда от съвместимост с новите, а по онова време в страната дори е нямало други производители, които да отговарят на специфичните изисквания към влаганата арматура.

Източник: lex.bg

Последни новини

Общо гласували: 37

Анкета

ОДОБРЯВАТЕ ЛИ ПРЕДПРИЕТИТЕ ОТ МОН МЕРКИ СРЕЩУ COVID-19 В УЧИЛИЩАТА?
Дори ми се струват прекалени
15 гласували / 40.54%
Да, напълно
14 гласували / 37.84%
Не, предпочитам дистанционно образование за децата си
7 гласували / 18.92%