АДМИРАЛ ЕМИЛ ЕФТИМОВ: ДРОНОВЕТЕ, ПОТOПИЛИ CONTSHIP JET, СА ДОШЛИ ОТ ИЗТОК! БЪЛГАРИЯ РАЗГРЪЩА НОВА СИСТЕМА С ОБХВАТ 150 КМ

Дроновете, атакували контейнеровоза CONTSHIP JET край нос Калиакра, са дошли от изток. Българските военни разполагат с информация за атаката, която е била споделена с компетентните национални и съюзнически органи. Това заяви началникът на отбраната в оставка адмирал Емил Ефтимов в предаването "Тази сутрин".

Междувременно корабът, ударен от три морски дрона в българската изключителна икономическа зона на Черно море, е потънал около полунощ. Предстои обследване на района и вземане на проби от водата, за да се установи има ли замърсяване. На борда е имало 421 контейнера, чието съдържание не е било изяснено към момента на атаката. Екипажът от 18 души беше спасен.

„Вчерашните дронове дойдоха от морското направление, от източното направление. Имаме достатъчно информация по отношение на дроновете. Може би ще се появят записи скоро време“, заяви Ефтимов.

Той уточни, че данните са предоставени на съответните компетентни органи както в България, така и на съюзническо ниво. По думите му предстои анализ, преди да може да се направи категорична оценка за произхода на безпилотните апарати.

По думите на адмирал Ефтимов атаката не е била изненада за българските военни. След инцидента в Кардам и ударите по кораби в началото на октомври са предприети последователни мерки за засилване на разузнаването, наблюдението и ранното предупреждение.

„Това е резултат на едно последователно нарастване на усилията, най-вече по отношение на разузнаване, наблюдение, анализ на обстановката и ранно предупреждение, което вчера се случи“, обясни той.

Около 30 минути преди атаката е имало информация за предстоящата опасност. Военноморските сили са предупредили корабите в района, а екипажът на ударения контейнеровоз е бил спасен.

Ефтимов подчерта, че са били задействани съответните механизми за реакция. Авиацията е била в готовност, а вертолетите са имали възможност да участват както в наблюдението, така и в аварийно-спасителни действия. Използването на безпилотни средства обаче е било затруднено от тежките метеорологични условия.

„Така беше задействан един алгоритъм, един механизъм, който беше в състояние да произведе съответна реакция“, заяви началникът на отбраната.

Той уточни, че България няма правомощия да предприема същите действия извън териториалните си води, каквито би могла да предприеме в тях. Според него критиките, че страната не е реагирала, са пресилени.

„Не сме във война“, подчерта Ефтимов и призова за спокойствие.

Една от новите мерки за укрепване на отбраната е разгръщането на система с възможности за разузнаване и наблюдение от въздуха, която впоследствие може да бъде надградена.

„В петък развръщаме още една система, която е с изключителни възможности“, съобщи адмиралът.

По думите му системата има обхват от около 150 километра. Той не разкри нейния тип и допълнителни технически характеристики, като обясни, че публичното оповестяване на подобна информация може да разкрие чувствителни подробности за отбранителните способности на страната.

Ефтимов посочи, че България разполага с възможности за противодействие на дронове, но ефективната защита не се осигурява от една универсална система.

„Няма такава антидрон система, която да бъде универсална и да предполага идеална защита. Антидрон защитата е комплекс от мероприятия“, обясни той.

Военните провеждат и практически учения, за да проверят ефективността и ограниченията на различните средства за противодействие.

Началникът на отбраната припомни, че от август насам са били обработени над 100 сигнала за дронове и въздушни и морски отломки. Според него променящата се обстановка налага непрекъснато адаптиране на военните способности.

България, Румъния и Турция подготвят общи мерки за сигурност

Засиленото напрежение в Черно море беше сред основните теми на срещата на военните министри на България, Румъния и Турция. Трите държави обсъждат разширяване на сътрудничеството в областта на разузнаването, наблюдението и обмена на информация.

„Разузнаване, наблюдение, обмен на информация, съвместен механизъм за действие и споделяне на способности“, обобщи Ефтимов основните направления на сътрудничеството.

Според него трите държави разполагат с различни възможности, които могат да бъдат използвани съвместно. Предвижда се разговорите да продължат до края на ноември в Анкара, където да бъдат обсъдени конкретни мерки.

Той обаче подчерта, че всяко решение трябва да бъде съобразено с националното законодателство и международните правни норми.

Обсъждат се и промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които да позволят по-бърза реакция при усложнена обстановка в мирно време. Идеята е оперативният командир да получи по-големи правомощия, така че да се съкрати веригата за вземане на решения при необходимост от използване на оръжие.

България търси и допълнителна подкрепа от НАТО. По думите на Ефтимов се поддържа постоянна връзка със съюзническото командване, като информацията за последната атака е била изпратена на партньорите.

Той отбеляза и промяната в характера на атаките. Ако преди ударите са били предимно с въздушни дронове, сега все по-често се използват морски безпилотни апарати, включително в комбинация с въздушни средства.

Потъването на CONTSHIP JET поставя въпроса за възможното замърсяване на морето заради съдържанието на контейнерите на борда.

„Не мога да кажа колко е сериозна заплахата в момента. Затова казах, че ще извършим мониторинг на морското пространство в района на потъналия кораб. Ще се вземат проби от водата“, обясни Ефтимов.

След първоначалното обследване ще бъде преценено как да продължат действията, включително дали ще се наложи използването на специализирана апаратура и водолази за проверка на плавателния съд.

Военноморските сили следят и друг плавателен съд – украински полупотопен кораб, който се наблюдава от 23 октомври и впоследствие е бил отнесен от течението в българските териториални води.

„Създава риск – навигационна опасност. Предупредили сме съответните органи. Излъчени са съответните предупреждения. Имаме кораб на Военноморските сили, който цяла нощ беше около него“, заяви началникът на отбраната.

По думите му усилията за отстраняване на опасността продължават.

В интервюто началникът на отбраната коментира и решението си да напусне поста предсрочно. Той заема длъжността от 2020 г. и заяви, че смята момента за подходящ да направи крачка назад и да даде възможност на екипа да продължи работата.

„Човек трябва да знае кога да стигне до правилната преценка на обстановката. Мисля, че съм създал такива механизми в системата на отбраната, в Щаба на отбраната, да работи механизмът“, каза Ефтимов.

Той подчерта, че постигнатото не е резултат от усилията на един човек, а от работата на целия екип.

„Това, което сме постигнали, не е резултат от силата на един човек, а резултат от екипа. Има можещи хора, знаещи хора, така че е време наистина да взема това решение и да продължим напред“, заяви адмиралът.

По думите му в отбраната се работи по редица процеси, които не могат да бъдат коментирани публично, особено когато става дума за придобиване на техника и нови военни способности.

В края на разговора Ефтимов увери, че страната предприема необходимите действия за защита на сигурността си.

„Не сме във война. Защитени сме, правим всичко възможно. Нека да бъдем реалисти и да запазваме спокойствие“, заключи началникът на отбраната в оставка.