Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил положи днес началото на деветото варене на миро в Българската православна църква (БПЦ). Варенето на светото миро ще е в първите три дни на Страстната седмица в притвора на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и започна днес на Велики понеделник.
По-рано днес в патриаршеската катедрала беше отслужена Преждеосвещена света литургия от протойерей Антоний Милушев и от протодякон Деян Коруновски, а след нея българският патриарх Даниил отслужи водосвет и поръси със светена вода мироварните съдове и материали, както и вля от светената вода в мироварния казан.
Патриарх Даниил прочете първото зачало (първия текст от напрестолното Евангелие) от предвидените евангелски четива. Докато се вари мирото, свещеници ще четат светото Евангелие, както и по ред на старшинството ще разбъркват казана със съставките за него.
С патриарха съслужиха епископите: Мелнишки Герасим - главен секретар на Светия синод, Тивериополски Тихон - патриаршески викарий, Знеполски Мелетий - ректор на Софийската духовна семинария, Велбъждски Исаак - викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан - протосингел на Софийската митрополия, храмовото духовенство и свещеници от столицата, както и протодякон Деян Коруновски.
Автокефалните църкви, самоуправляемите църкви, имат това право да варят миро и това е един от признаците на тяхната самостоятелност, за тяхната административна самоуправляемост, каза пред журналисти българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Той обясни, че светото миро служи при миропомазването. След като се приготви мирото, то се освещава и на Велики четвъртък Светият синод ще отслужи света литургия. На нея се четат специални молитви и вече осветеното миро служи при миропомазването, а при освещаване се запечатва с дара на Светия дух. Това не е символично действие, това е насъщният живот на Църквата и чрез това действие се помага Божията благодат да стигне до човеците, каза патриарх Даниил.
На 17 април - на Велики четвъртък, преди началото на светата Василиева литургия предстоятелят на Българската православна църква патриарх Даниил, архиереите от Светия синод и свещенството с литийно шествие ще внесат конкумите (специални съдове) с новото миро в светия олтар. Там конкумите ще бъдат поставени на две маси от двете страни на светия Престол. По време на Великия вход конкумите ще бъдат изнесени от светия олтар и отново внесени през Царските двери, като ще бъдат поставени до светата Трапеза и ще бъдат отворени. След това ще се пристъпи към освещаване на мирото.
В същия ден след края на светата литургия духовенството и миряните в литийно шествие ще се отправят към сградата на Светия синод. Начело на шествието ще бъдат тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Съдовете ще бъдат положени в редица пред иконостаса на синодалния параклис "Св. цар Борис - Покръстител“. Те ще бъдат поставени след това в миротеката на Светия синод за съхранение, съобщиха преди дни от БПЦ.
Миротеката е специално помещение, в което се съхранява светото миро. Намира се в приземния етаж на Синодалната палата, точно под синодалния параклис, посветен на св. цар Борис - Покръстител.
Конкумите са специалните съдове, в които се съхраняват двадесетлитровите стъкленици със свето миро. Те са осем на брой, но тъй като при различните мироварения количеството на миро варира, не всичките осем съда се пълнят.
На 6 април 1950 г., на Велики четвъртък, автокефалната Българска православна църква за първи път от учредяването си вари и освещава свето миро за своите религиозни нужди. Значението на това събитие и интересът са огромни. Съставянето на чина на мироваренето е възложено от Светия синод на Левкийския епископ Партений, който, с кратко прекъсване, изпълнява длъжността „викарий на Софийския митрополит“ от 1945 до смъртта си през 1982 г. Той съставя чина въз основа на съществуващите мироварни чинове на Вселенската, Руската и Румънската патриаршия. Това чинопоследование е одобрено от Светия синод, утвърдено за практиката на БПЦ и се използва и до днес.