Ася Василева, журналистка:
"Абе, намалете ги тия цени!“ С тази икономическа доктрина председателката на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова се обърна към веригите, след като установи, че гаудата е по-евтина от българското мляко, и ги заплаши със санкции, ако не обяснят поскъпването. Държавата не я е сложила там, за да сваля цените. Сложила я е, защото е достатъчно шумна, за да чуят всички, че нещо се прави, и насочва гнева към веригите, които са чужди и не гласуват. Американският политолог Мъри Едълман описа този механизъм още през 1964 г.: шумното символично действие успокоява публиката, а истинската работа остава несвършена. Истинската работа е на държавата, която от 1974 г. не може да довърши „Хемус“, не пусна конкуренция в изкупуването и не изгони мутрите от производството, макар че през 2021 г. Манолова ходеше на избори под лозунга „Изправи се! Мутри вън!“.
Същата сутрин мой познат от ЕС, с когото от пет години проучваме инвестиция в България за сто работни места, ми каза, че няма да си причини това и отива в Румъния. Румъния има по-голям дефицит от нас, същото Черно море и същите дронове, но правителството ѝ не се чуди по телевизията дали ЕС ще оцелее и не се отнася към бизнеса като към класов враг.
Алберт Хиршман нарича това изход. В „Изход, глас и лоялност“ от 1970 г. той обяснява, че държавите чуват гласа, защото вдига шум, а изходът е мълчалив и се забелязва, когато вече е станал. У нас държавата сама произвежда гласа и го насочва към веригите, затова изхода изобщо не го чува. Петте години на моя познат бяха лоялност и тя не стигна. Хиршман добавя и по-неприятното: първи си тръгват онези, които най-рано виждат влошаването и най-много биха помогнали да се поправи. Остават онези, на които шумът на Манолова им стига. Те са най-глупавичките. Да ме прощавате.
Нищо, ще почакаме китайците да ни построят козирка, която и на нас да ни падне на главата.