БОРИСЛАВ НЕДЕВ: КОГАТО ПРЕСТЪПНИКЪТ СТАВА ГЕРОЙ, А ДЪРЖАВАТА - ОБВИНЯЕМА!

Когато престъпникът става герой, а държавата - обвиняема!

В българския политически и медиен живот от години се разиграва един и същ сценарий: доказани факти се подменят с внушения, а борбата с престъпността се превръща в повод за атака срещу онези, които я водят!

Един от най-показателните примери за тази подмяна е начинът, по който се интерпретира случаят със сръбския престъпен бос Сретен Йосич и ролята на Бойко Борисов - първо като главен секретар на МВР, а по-късно и като министър-председател.

Фактите са ясни и трудно оспорими!

Сретен Йосич е доказан тежък престъпник, осъден за участие в организирана престъпна дейност, поръчкови убийства и свързан с една от най-опасните балкански криминални структури - Земунския клан. Дейността на подобни престъпни мрежи по дефиниция е трансгранична и включва България като част от маршрутите за наркотрафик, търговия с оръжие и незаконни финансови потоци.

Срещу тази реалност застана държавата в период, в който Бойко Борисов оглавяваше МВР, а по-късно и изпълнителната власт. Именно тогава българските служби започнаха по-активно и видимо да действат срещу организираната престъпност! Резултатите не закъсняха - задържаха се големи количества наркотици, бяха разбити международни престъпни канали, засили се оперативното сътрудничество с Европол, DEA и партньорски служби от ЕС и САЩ! България започна да бъде възприемана не като "слабото звено", а като активен участник в борбата с транснационалната престъпност - нещо, което дълго време изглеждаше немислимо!

И точно тук започна политическата атака.

Вместо тези действия да бъдат анализирани и оценени, политическите врагове на Борисов избраха друга стратегия - системно омаловажаване, насаждане на съмнение и дискредитиране! Успехите на МВР се представяха като съмнителни, временни или дори инсценирани. В публичното пространство целенасочено се пускаха и разпространяваха зловредни слухове, полуистини и интерпретации, които нямат опора в съдебни решения или официални документи. Между другото, така е и до днес!

Кулминацията на тази злостна кампания беше моралният абсурд, до който се стигна:

в очите на хората, престъпникът започна да изглежда по-достоверен от държавата!?

Фигурата на Йосич, вместо да бъде разглеждана в контекста на доказаната му престъпна дейност, се използваше като инструмент за внушения срещу Борисов. В този уродливо изкривен разказ, съчинен от политическите му опоненти, "лошият" не е човекът, стоящ зад наркотрафик и поръчкови убийства, а държавният ръководител, под чието управление службите се опитват да ограничат именно тази престъпност!?

Същият модел, в момента се прилага и в друг, не по-малко опасен наратив - опитът, обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления лица, да бъдат превърнати в "политически затворници" и жертви на т.нар. "престъпно управление". По този начин хора с повдигнати обвинения или висящи дела за престъпления по смисъла на НК - било то кметове, бивши министри, публични фигури или икономически играчи (олигарси) - биват представяни не като обект на съдебен контрол, а като репресирани от държавата мъченици. Така подсъдими за документни, длъжностни или икономически престъпления, изкуствено се превръщат в символи на "политическа репресия", а прокуратурата и съдът, в инструменти на диктатурата...

Това не е защита на правовата държава! Това е целенасочена подмяна, при която законът се представя като насилие, а отговорността, като гонение!

Нищо от това не е случайно. Това е извратената политическа стратегия на жълтопаветниците в лицето на ПП-ДБ, чиято цел не е търсене на истина, а елиминиране на политическия противник, чрез добре познатата „Гьобелсова“ пропаганда! Когато не можеш да победиш с програма, резултати или алтернатива, остава един инструмент - омаскаряването! А слуховете, особено когато се свързват с подземния свят или с "репресии", са едни от най-ефективните оръжия в този арсенал.

Проблемът обаче не е само в атаките срещу един конкретен политик. Истинската щета е върху обществото! Защото когато се внушава, че борбата с организираната престъпност е "съмнителна", а международно признатите действия на службите се свеждат до "постановка", се подкопава доверието в самата държава. Създава се усещането, че няма смисъл да се воюва с мафията, защото всеки, който го прави, рано или късно ще бъде обявен за част от проблема.

В крайна сметка въпросът не е дали Бойко Борисов има политически врагове - това е очевидно. Въпросът е дали обществото ще приеме логиката, в която доказаният престъпник се превръща в удобен инструмент за морална атака, а обвиняемите престъпници - в "жертви", докато държавата е представяна като злодей!

Защото ако тази логика надделее, губещият няма да е един - политикът Борисов. Губеща ще бъде държавата!...