"ТЕХНИТЕ ФУТБОЛНИ МЕЧТИ УГАСНАХА ЗАВИНАГИ"

Секунди между живота и черната статистика

Пътувахме по магистрала „Тракия“ към детския лагер на „Паракидс“. В колата цареше онази хубава, вълнуваща атмосфера, присъща на всяко пътуване, свързано с деца – очакване, планове за игри, усмивки и нетърпение за предстоящите дни. Пътят изглеждаше обикновен, а всеки около нас бързаше за някъде, потънал в своето ежедневие.

Само няколко километра и броени минути ни деляха от едно място, което за секунди се беше превърнало в ад.

Когато наближихме, движението внезапно се забави. Пред очите ни се разкри гледка, която, макар и от разстояние, смрази кръвта ни. Ужасяваща картина от смачкани ламарини, заграждения, светлини на линейки... Онова усещане за тежка, пронизваща тишина на пътя, която те кара да настръхнеш, още преди да разбереш мащаба на трагедията. Продължихме напред с тежко усещане в гърдите.

Едва по-късно научихме страшната истина. Разминахме се на косъм с катастрофа, която по същия този асфалт прекърши съдбите на няколко семейства. ТИР е премазал колата на две малки дечица от школата на „Славия“, набор 2017. Две момчета, които също като децата, за които пътувахме, са имали своите мечти, планове и чисто детско вълнение. Само че техните футболни мечти угаснаха завинаги. Заедно с тях си отиде и бащата на едното момче, а треньорът им Иван Терзийски и съпругата му в този момент бяха откарани в болница в тежко състояние.

Когато пътуваш с мисъл за детска радост и лагер, а видиш това с очите си, те връхлита най-страшният въпрос: *„Ами ако бяхме тръгнали само малко по-рано?“

Осъзнаваш колко безпощадно крехко е всичко. Как две футболни майки са изпратили децата си с гордост и надежда, а днес прегръщат празнотата. Един отбор никога няма да бъде същият.

Пътищата ни са се превърнали в бойно поле, на което ежедневно оставяме най-ценното си. Никое бързане, никоя дестинация не струва човешки живот.

Летете, малки момчета... Светъл да е пътят ви.

Сили и кураж на майките, а на ранените – вяра и сили в тази жестока битка за живот. Пазете се по пътищата, защото секундите решават всичко.