Коментар на Виктор Димчев във Фейсбук:
Демокрацията изисква да не се преговаря с терористи и да не се бият журналисти.
Когато някой нападне журналист в демократичните страни, нападателите са определяни като терористи, защото нападението дори срещу най-лошия и настоятелен журналист, е нападение срещу цялата държавата.
Когато държавата напада журналисти систематично, защото само преди седмици арестуваха журналист в Симитли, а охраната на политиците уби не един, и не двама човека по пътищата, границата е премината.
Какво отличава фрактурата и комоциото на журналист от нападнат журналист на фронтовата линия в Близкия изток или Украйна? Каквато работа има журналист сред политиците, такава имат и тези по време на война. Ние във война ли сме, че да нападаме журналистите?
Като протестиращ безброй пъти съм се противопоставял над насилието на журналисти от всякакви посегателства, от когото и да било. Самият аз съм бил хулен и нападан публично. Но това са все пак граждански вълнения. Тези неща се случват. Не се случват с журналисти, нарушили периметъра на некадърна охрана на висш държавник. И не, не е виновен неговият началник, а онези, които са нахъсали полицаи и репресивния апарат на държавата срещу собствените си граждани.
Позорна е реакцията както на управляващите, които просто подминаха журналист, който им задава неудобни въпроси. А Соня Колтуклиева задаваше един съвсем обикновен, логичен въпрос: ЗАЩО управляващите с пълно мнозинство провалят парламентарни заседания, защото са им неудобни.
Явно с неудобните ще е така оттук нататък под юрмука на Румен Радев.
Бяхте предупредени впрочем.