БИВШИЯТ МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ ПРЕДУПРЕДИ ВЛАСТТА: РАКИЯТА, АКЦИЗИТЕ И ТЕЛК – ТРИ ГРЕШКИ, КОИТО МОЖЕХА ДА ИМ СТРУВАТ СКЪПО

Автор: 5 GmediA 10:50, 18 ноември 2026
Източник: ПИК

Бившият министър Мирослав Найденов коментира актуалните политически теми пред Соня Колтуклиева:

СК: Д-р Мирослав Найденов, и Вие сте от тези „предишните“, чието наследство се коментира днес. Аз знам, че в най-новата история на България това беше едно от най-енергичните, най-ангажирано с проблемите на хората правителство. Защото дойдохте на власт - ГЕРБ през 2009 година с амбицията не просто да промените нещата, а да ги направите по-добри. И в доста посоки успяхте. Особено Вие – стига дори само това, че създадохте правила, стандарти в търговията със земеделска продукция.

МН: Много трудно тогава, през целия 4-годишен мандат, се опитвахме да наложим тези стандарти. Защото ясно е, че много трудно може по някакъв административен начин да наложиш цени. Ние го знаехме това с моя екип и затова решихме да налагаме стандарти. Т.е. за високите цени, които плащат потребителите, да получават качествени продукти. След това имаше отстъпление от тези стандарти. Сега бивши министри на земеделието се събираме при настоящите министри, сега при министър Абровски и аз му дадох като съвет, че този опит за административно налагане на правила и цени няма да се получи и трябва да се съсредоточат върху налагане на стандарти. По всяка вероятност екипът му ще се насочи към съсредоточаване на стандартите.

Иначе, по отношение на бюджета – едва ли има доволни. Аз следя нещата в сектор „Земеделие“, а те в цифри са следните – 244 милиона евро по-малко за 2027 година в сравнение с 2026 година. Това е много – на фона на международния натиск, скока на петролните продукти, затруднения експорт на зърното и т.н. Аз не виждам по какъв начин ще бъдат компенсирани.

Има и добри примери – наскоро, по инициатива на Министерство на земеделието, те спасиха от загуба около 60 милиона евро като ги пренасочиха към най-уязвимите животновъди. Това бяха европейски средства, които бяха заплашени от загуба.

Като цяло това е внесен проект за бюджет и тепърва ще бъде обсъждан. Дано да успеят да се преборят с финансовото министерство за тези 244 милиона евро.

Предполагам, че и голяма част от депутатите на управляващата партия, са изненадани от това, което се внася.

И по наше време е било така. Официално имахме 117 депутата, но имаше депутати, които подкрепяха управляващата партия, а и самото правителство беше гласувано с повече от 160 гласа.

И при нас са внасяни от Министерството на финансите предложения, които не са се радвали на обществена подкрепа, и е имало реакция. Успявали сме да водим дебат между министри, депутати и управляващата партия.

СК: Спомням си Вашите спорове със Симеон Дянков.

МН: Да, имахме спорове и те не бяха личностни. Спорехме за подпомагането на отделни сектори. Тогава успях да отвоювам и да запазя подпомагането за българските тютюнопроизводители и животновъди – националните доплащания.

Сега Министерството на финансите предлага те да бъдат отрязани. Става дума за много пари. Надявам се министър Абровски да успее в тези дебати – предполагам, че те се водят на ниво Министерски съвет – и да убеди колегите си колко важно е това.

Най-малкото, което може да се случи, е да има протести. Те лесно се организират – от днес за утре. Хората излизат. Но ние, вече като потребители, искаме и се надяваме на по-достъпни хранителни продукти.

Тези 244 милиона, които се съкращават, със сигурност ще се отразят както върху количеството на произведената продукция, така и върху цените ѝ. Правителството официално заявява, че се бори с ненормалните надценки, но когато отрежеш тези средства, ефектът ще е обратен. Ние, потребителите, ще платим цената.

Дано успеят да се справят, защото европейските средства се запазват. Виждате разликата между общата европейска селскостопанска политика и националното ѝ финансово измерение. Европейските средства са почти същите, но националното съфинансиране е намалено с 244 милиона.

Общата селскостопанска политика гарантира доходите на европейските производители. Националните доплащания в България обаче са поставени под риск. И отново казвам: нека видим дебатите и докъде ще се стигне.

СК: Доктор Найденов, добре си спомням, че и по ваше време е имало пререкания с големите вериги – включително и през трите мандата на министър-председателя Бойко Борисов. Спомням си и една много бързо организирана среща на Борисов. Вие бяхте в делегацията и бяхте една от основните фигури, когато отидохте в Германия и се срещнахте с канцлера Ангела Меркел. Тя беше подредила от едната страна представители на големите вериги, които изразяваха недоволство от отношението към тях в България. Сега напрежението ескалира – стигна се до бойкоти на хранителните вериги, а КЗК глоби „Кауфланд“ със 76 милиона евро. Това е безпрецедентна глоба в историята на Европейския съюз. От друга страна, един невъздържан коментар на изпълнителния директор му коства поста. Защо не се разбраха с веригите, при положение че една от първите работи на Румен Радев беше да събере в „Гранитна зала“ представители на тези международни корпорации, да си стиснат ръцете и с фанфари да обяви: „Оттук нататък всичко е прекрасно. Ето ви кошниците с грижи, драги граждани и народе, всичко е наред.“ Но не е наред. Сега ще започна оттам, откъдето и вие започнахте.

МН: По всяка вероятност ще има реакция и тя ще бъде официализирана. Това е тяхна работа. Но реакция от страна на посолствата със сигурност има. Факт е, че такава среща е имало. Мога да го потвърдя от позицията на човек, който е минал през това преди години. И при нашето правителство е имало натиск – не само на ниво посланици, а, както казахте, и на ниво канцлер. Те защитават своите вериги и е нормално да пазят инвестициите и печалбите си. Факт е обаче и друго – това, което се изнася от независими източници за разликите в цените. Тук не можем да не го признаем. Радев е прав в едно, когато казва, че не искаме нещо повече от това цените да бъдат като в Австрия и Германия. А цените, както и вие виждате, защото пътувате, в България са по-високи. България вече е по-скъпа и от съседните държави. Тъй като основната търговия, особено с хранителни продукти, минава през тези хипермаркети, трябва нещо да се случи. Не отричам веригите – това казвам и на всичките си събеседници. Но, от друга страна, както каза бившият министър на земеделието Васил Грудев тук още в началото на лятото, нека те бъдат поставени при равни условия с българските хранителни вериги и да се държат така, както се държат в Австрия, Германия и Франция. Това е напълно нормално да искаме. В крайна сметка въпросът засяга всички нас всеки ден. Не става дума за луксозни стоки, които някой купува от бижутерски магазини. Става дума преди всичко за хранителни магазини и големи вериги, при това на фона на безпрецедентна финансова криза За някои хора това е въпрос на оцеляване. Затова трябва да се търси диалог с веригите. Очевидно има грешки и от двете страни, включително комуникационни. Изпълнителният директор не се изказа както трябва, но вече си отиде.

СК: Тоест смятате, че отстраняването му е било правилна реакция?

МН: Да, правилна е. Добре направиха, че го отстраниха веднага. Трябва да се търси диалог и да настояваме да бъдем поставени при равни условия, защото сме в Европейския съюз. Каквото важи за тях, трябва да важи и за нас. Ние сме малък пазар и в него веригите не бива да налагат господстващото си положение. Ако има и картелни споразумения, не бива да се допускат картелни цени. Трябва да се намери баланс, така че търговските дружества да покриват разходите си и да реализират планираните печалби. Няма как да работят на загуба. С мярка и прилика, както казва българинът.

Като ветеринарен лекар ще припомня една поговорка: по-добре да стрижеш овцата по-често, отколкото да я одереш веднъж. Те искат да ни одерат. А когато одереш овцата, тя вече е приключила.

Има какво да се иска от веригите. Дали подходът трябва да бъде с „бутонките“? Държавата може да ги покаже. Прави го и с високите глоби, и с проверките на контролните органи. Веригите виждат, че има държава. Но трябва и да се сяда на разговори. Ако в тази война губещите отново бъдат потребителите, това няма да е добре за никого.

Прави ми впечатление, че в Гърция, където със семейството ми почиваме от години, няма „Кауфланд“, както е в България. От големите международни вериги присъства основно „Лидл“. Магазините им не са в самите градове и населени места, а извън тях – край магистралите. През годините се развиха няколко много сериозни и добри гръцки вериги. Българите също пазаруват от тях. За много хора е почти задължително да напълнят багажника, когато се връщат към колата и родината. Туристите, които отиват на почивка, също влизат в тези магазини. Това не е реклама – тези вериги ги няма в България. Хората пазаруват най-вече от „Масутис“. Той се превърна в ориентир не само за гърците, но и за много българи, които почиват там. Освен „Лидл“ има и по-малки гръцки вериги. Те дават възможност за развитие на местния бизнес. Създават конкуренция и се борят за място на пазара. Освен това дават възможност на малкия и средния бизнес в Гърция да оцелява в тези тежки времена. В големите хипермаркети работещите обикновено са наемни служители, докато в Гърция голяма част от търговията е в ръцете на малки и средни собственици.

Това трудно може да се промени. В миналото кметовете се надпреварваха да привличат инвеститори: „Ето, дошъл е инвеститор – ще му дадем хубаво място, ще му изградим инфраструктура. Бяхме широко отворени и жадувахме да има европейски маниери на търговия и у нас. Искахме достъп до тези стоки – спомняте си годините, когато се редяхме на опашки за банани. По-младите може и да не помнят.

Затова казвам, че веригите са ни длъжници. Те са на най-добрите локации и разполагат с най-добрата инфраструктура. В този момент трябва да проявят съпричастност и да не „одерат овцата“.

Народът ни е създал много точни поговорки. Веригите трябва да проявят съпричастност към тежкото финансово положение. Все пак продължаваме да бъдем най-бедният народ в ЕС и няма как при най-бедния народ цените да са най-високи.

СК: Доктор Найденов, участвали сте в подготовката на бюджет и като министър, а сега, като човек, който се занимава със собствен бизнес и предприемачество, имате наблюдение и от другата страна. Кои са трите най-големи грешки на новите управляващи, ако щете – по отношение на живота и традициите на българина? Ако излезем на улицата и попитаме хората, вероятно всеки ще посочи тези три неща.

МН: Те са подредени. Както се казва в една поговорка – явно днес ще цитирам много поговорки. Тези хора си сложиха бинт на здрава глава. Първо – ракията. Кой ги е карал да я закачат? И продължават да упорстват. Трябва да бягат от тази тема като дявол от тамян. Ракията е изконна. В социалните мрежи се въртят много откъси от великия филм с Калоянчев. Ракията е над политиката. Това е безобразие. Сега се отдръпват от темата, но, както се казва, след дъжд качулка.

Второто е предложението за акциза на мощните автомобили. Не се съобразиха, че голяма част от електрическите автомобили също са мощни. При тях мощността се измерва по различен начин, но отново се изчислява в конски сили, а повечето автомобили от средния клас имат висока мощност. После се усетиха и ги извадиха от предложението.

Сега решиха да внесат предложение за повишаване на акциза. Нека облагат „Ферари“, „Мазерати“, „Порше“ и подобни автомобили, но така ще засегнат и „Тесла“, при положение че в целия свят се насърчава използването на електрически автомобили.

Има и други стимули. Общинските съвети също искат да насърчават използването на електрически автомобили. В момента те са освободени от синя и зелена зона. Това трябва да се стимулира. Когато електрическите автомобили станат повече от тези с двигатели с вътрешно горене, тогава може да се въведат съответните режими. Сега трябва да се насърчават. Трябва да оставим нещо и за след нас, а не да го разрушаваме.

Третата грешка е последният случай, за който вчера се говореше - за закона за личната помощ. Между другото, подобно нещо е правил и Борисов. Когато човек сгреши, трябва да се извини. Редно е да го направи. Румен Радев се извини на майките на деца с увреждания.

СК: Не знам дали са му повярвали – това ще научим от следващите разговори.

МН: Мисля, че извинението му беше искрено. Винаги съм казвал, че има грешка, има и прошка. С думите си той засегна тези жени и ги изплаши с основание. Темата е голяма и може би трябва да поканите специалисти. Системата на ТЕЛК има проблеми и от тях се краде сктрашно много. Наскоро в Пловдив беше задържана организирана престъпна група, която е издавала фалшиви решения на ТЕЛК. Но системата трябва да се реформира. 

СК: Контролът завишете.

МН: Да, контролът е необходим, но не бива да се започва от най-беззащитните. Никой не е застрахован, че утре няма да му се наложи да се грижи за човек с увреждане.

СК: Както се случи с мен – бях здрав и прав, а за секунди всичко се промени. Дойде един служител на НСО и ме блъсна. Сега не мога сама да се облека, да си отворя бутилка минерална вода или да се изкъпя. Надявам се с времето и с Божията помощ това да се промени.

МН: А има хора, прекарали детски паралич, с други заболявания или пострадали при катастрофи, за които това остава за цял живот. Не бива да ги плашим. Това са трите теми, по които управляващите си сложиха бинт на здрава глава. Хубавото е, че и от трите нито едно не се реализира. Но те разбуниха хората. Не може, когато имаш толкова комфортно мнозинство, вместо да правиш истински реформи, да се задълбаваш в подобни безумия.

Управляващите наистина имат реформи, които трябва да направят. Когато бях министър и имахме такова комфортно мнозинство и парламентарна подкрепа, в ресорните комисии ние правихме реформи. Не говоря само за темите, които обикновено се обсъждат – борбата с корупцията, Висшия съдебен съвет и т.н. Говоря за реформи, които могат да облекчат бизнеса и да насърчат инвестициите. Това са важните реформи. Добре, Висшият съдебен съвет е важна тема, но какво ще последва от избора на нов състав? Ще дойдат ли инвестиции? Ще се подобри ли бизнес средата в България? Ще стане ли животът на българина по-добър? Ще станат ли стоките по-достъпни? Смятам, че тези неща са по-важни. Ако управляващите се съсредоточат върху тях, при мнозинството, с което разполагат, те ще управляват. Ако обаче се задълбочат в подобни теми като тези, които обсъдихме, ще срещнат протести и критики. А най-важното е, че ще направят опозицията велика. Тези, които управляваха преди и не станаха велики, сега ги правят такива.

СК: Асен Василев става неформален лидер на опозицията.

МН: Да, управляващите ги правят силни! Те имаха властта и не направиха нищо. Предишните управляващи, които сега са в опозиция, имаха властта и нищо не направиха достатъчно. Сегашното управление ще ги направи силни.

СК: Румен Радев сякаш се усети, защото вчера направи реверанс към опозицията, като каза, че конструктивните предложения трябва да бъдат вземани предвид. Предстои да видим дали тази заявка дали не е голословна. Но аз се засмях, че в момента, когато казваше тези добри думи на заседание на Министерския съвет, от дясната му страна беше вицепремиерът Иво Христов, бившият му началник на кабинета като президент. Христов обиди всички с използваното на наименованитето с "изтекла необходимост" за парламентарната опозиция, за журналисти като мен, които са критични към властта, както и за хора като д-р Цветеслава Гълъбова, която много я обиди. Дали управляващите ще осъзнаят, че високомерното поведение, което демонстрираха в началото на мандата, е отвратително и не работи за тях?

МН: Отново ще цитирам поговорка, този път на латински: „O sancta simplicitas“ – „О, свещена простота“. Както се казва, "език мой – враг мой". Трябва да се откажат от подобни позиции и да внимават какво говорят. Едно е да кажеш нещо в телевизионно студио като представител на гражданското общество, друго е да го кажеш от позицията на министър, вицепремиер или премиер. Думите трябва да се подбират. Най-лошото е, когато човек си повярва. Нашият мандат продължи четири години без четири месеца – подадохме оставка четири месеца преди края му. И при нас е имало хора, които са си повярвали. Част от тях са ми колеги и няма да споменавам имена.

СК: Един от тях и до ден днешен много си вярва – Цветан Цветанов.

МН: Няма да споменавам имена, както казвате.Когато човек си повярва прекалено много, хората обикновено му го показват. Демокрацията ни е дала изразни средства да го правим чрез избори. Видяхме какво се случи на президентските избори – имаше сериозен отлив. 

СК: Огромен отлив. Едва се справиха на втория тур, и то с помощта на кметовете на ГЕРБ.

МН: След тези избори предстоят други, най-важните - през следващата година са местните избори. Винаги съм казвал, че те са по-важни от парламентарните. Парламентарните избори могат да се провеждат веднъж на четири години, но кметовете са хората, на които гражданите разчитат всеки ден. Затова голямото преброяване ще бъде тогава. Ако продължат да се допускат грешки като трите, които коментирахме и ако има непремерени изказвания от високопоставени представители на управляващите, това ще бъде наказано, хората ще реагират. След еуфорията от изборите идва отрезвяването. Ние наистина живеем в тежки времена. Светът вече не е същият и не знаем утре как ще се събудим. Това е изключително важно. Трябва да помним колко малка е България. Не можем да влияем на международните процеси, а те се случват съвсем близо до нас. Днес два кораба са потопени. Не се знае какво ще произлезе от срещата на тримата големи, която ще е само след седмица. 

СК: Не знаем кой е този скрит враг, който непрекъснато бойкотира полети...

МН: Това е безпрецедентно. Тези протести в Европа леко позатихнаха, заради идването на зимния сезон, но те ще избухнат напролет. Те ескалираха във вандализъм. Ние не сме застраховани от нещо подобно. На фона на всичкото това е много важно управляващите да внасят това спокойствие, което ние искаме като граждани. А сега никой не е спокоен, хората масово са притеснени, те ми споделят. Никой дори не е сигурен, дори тези, които имат много. Бюджетът не е решението само да взимат кредити, защото, ако ни вкарат в една дългова спирала...Имаме пример с Гърция, но на Гърция й помогнаха, а на нас кой ще ни помогне?!

СК: Благодаря Ви, д-р Найденов!

Последни новини

Общо гласували: 18

Анкета

ЩЕ ГЛАСУВАТЕ ЛИ НА БАЛОТАЖА В НЕДЕЛЯ?
Не
16 гласували / 88.89%
Да
2 гласували / 11.11%
Не съм решил(a)
0 гласували / 0%